Щеше да има свое собствено семейство.
Свое собствено бъдеще.
Най-накрая.
Когато Хекс излезе изпод душа, знаеше, че Джон се е върнал, защото долови аромата му, както и този на нещо много вкусно. Върна на мястото им шиповете, които беше свалила, за да се измие, уви се в кърпа и се запъти към спалнята.
— Пуйка — отбеляза, докато той приготвяше подноса.
Джон й хвърли кос поглед и очите му я обходиха, сякаш би предпочел да изяде нея, но после само се усмихна и се върна към заниманията си, свързани с храната, която бе донесъл за двама им.
— Точно навреме — промърмори тя и се настани на леглото. — Умирам от глад.
След като всичко беше подредено, както е редно, от салфетките до приборите, чашите и покритите чинии, той отнесе подноса до нея и го намести върху бедрата й. После се върна до другия край на стаята, за да изяде собствената си храна, седнал в креслото.
Дали би искал да я храни с ръка, зачуди се тя, докато ядяха мълчаливо. Мъжете вампири обичаха да правят така. но тя никога нямаше търпение за такива церемонии. Храната представляваше гориво за тялото, а не повод да си играеш на Деня на свети Валентин.
И двамата умееха много добре да се затварят за другия. И определено нещо не беше наред — решетката му беше объркана до степен, в която емоциите му почти бяха в ступор.
— Ще си вървя — заговори тъжно тя. — След като проверя как е майка ми, ще си тръгна.
— Не е нужно да го правиш — изписа той. — Не искам да си тръгваш.
Хайде стига, няколко часа секс нямаше да скъсят дистанцията, появила се през последните няколко месеца.
Изведнъж той пое дълбоко въздух и спря да си играе с намиращото се в чинията му.
— Чуй, трябва дати кажа нещо.
Тя остави вилицата си и се зачуди колко ли щеше да я заболи.
— Добре.
— Лейла е хранила Кор.
— Какво, по дяволите... Съжалявам, правилно ли разбрах? — той кимна, а тя си каза, че правилно беше схванала наличието на някаква драма в района на театрите, но не беше допуснала колко е сериозно.
— Не е знаела кой е. Троу я е подвел. Свързал се е с нея и я е накарал да храни Кор.
— Исусе. — като че на краля му беше нужна още една причина да убие този кучи син.
— Ето как стоят нещата. Тя иска да помогне за намирането му и с нейната кръв във вените му това е възможно. Снощи знаеше къде точно се намираше той — чувстваше го съвсем ясно. Би могла да ти е от полза.
Хекс напълно забрави за храната и в тялото й закипя адреналин.
— О, боже, само ако можех да я заведа в близост до него. Колко отдавна го е хранила?
— През есента.
— По дяволите. Времето изтича — тя скочи и се втурна към кожените си панталони, вдигна ги от пода. Дявол да го вземе, бяха разцепени на две.
— В дрешника има друг твой чифт.
— О, благодаря — тя отиде до вратата му, като се постара да не се депресира от гледката на дрехите им, подредени едни до други. Боже. — Знаеш ли къде е тя?
— Долу в кухнята с Куин.
Решетката на Джон се измени, а Хекс спря по средата на онова, което вършеше. Погледна го през рамо с присвити очи и попита:
— Какво не ми казваш?
— Рот и Фюри не желаят тя да се замесва. Лейла предложи да помогне, но те отказаха. Ако се възползваш от нея, те изобщо не бива да научават. Не бих могъл да го обясня по-ясно — Хекс примигна, а дъхът в дробовете й спря. — Никой не бива да научава, Хекс. Дори и Куин. И няма нужда да те предупреждавам, че трябва да гарантираш безопасността й.
Мрачният му поглед срещна нейния, но тя не проявяваше никакъв интерес към тези глупости. Дори не ги беше чула.
С току-що предоставената й информация той беше избрал нея и нейната задача пред краля и Примейла. Нещо повече, даде й ключа към проникването сред бандата на Кор и директно я пращаше в пастта на звяра.
Хекс забрави за кожените панталони, отиде до него и пое лицето му между дланите си.
— Защо ми казваш всичко това?
— Ще те отведе до целта ти — произнесе беззвучно той.
Тя отметна косата от красивото му и угрижено лице.
— Продължавай в този дух...
— И какво?
— Ще съм ти задължена.
— Може ли да избера как да ми се отплатиш?
— Да. Можеш.
— Тогава искам да се нанесеш обратно при мен. Или да ми позволиш аз да дойда да живея при теб. Искам отново да сме заедно, както е редно да бъде.
Тя примигна учестено, после се наведе и го целуна бавно. Думите не значеха нищо. В това отношение той беше прав. Но този мъж, който през пролетта се чудеше как да издига по пътя й тухлени стени и други препятствия, сега разчистваше пътя за нея.