Хекс се облегна на ръба на бюрото.
— Доктор Джейн прегледа ли те?
— Да. Съвсем добре съм. И преди да попиташ, не съм се възползвала от услугите на мъж. Не го исках.
Хекс въздъхна облекчено. Дори и без тревогата за душевното равновесие на майка й, рискът от бременност и раждане не представляваше нещо, с което желаеше да се сблъска в този момент. Въпреки че това може би беше малко себично. Но пък тя току-що откри майка си, не желаеше да я губи така скоро.
Когато Есен вдигна очи към нея, в тях се четеше някаква нова откровеност.
— Нуждая се от място, където да отседна. Далече от тук. Нямам пари, работа или перспективи, но.
— Можеш да живееш при мен. Колкото дълго пожелаеш.
— Благодаря — погледът на Есен се отмести от нея и заброди по черната дъска. — Ще се постарая да бъда добър гост.
— Ти си ми майка. Не си гост. Кажи, какво е станало?
Есен се изправи.
— Може ли да тръгваме?
Боже, решетката й беше абсолютно затворена. Укрепена. Обгърната в самозащита. Като че по някакъв начин е била нападната.
Очевидно не беше моментът да настоява.
— Да, добре. Разбира се. Можем да тръгваме — Хекс се отдели от бюрото. — Искаш ли да се обадиш на Тор, преди да тръгнем?
— Не.
Хекс напразно зачака за някакво обяснение. Което й обясни достатъчно.
— Какво е направил, мамен?
Есен вирна брадичка, а гордостта й я правеше по-красива от всякога.
— Сподели какво е мнението му за мен. Беше доста директен. Така че на този етап не мисля, че имаме повече какво да си кажем.
Хекс присви очи и у нея започна да се надига гняв.
— Ще тръгваме ли? — промълви майка й.
— Да. Разбира се.
Но тя щеше да разбере какво се е случило; това беше сигурно.
63.
След като капаците на прозорците се вдигнаха и нощта заличи всичката светлина в небето, Блей напусна билярдната зала с намерението да се отбие в библиотеката при Сакстън и после да се прибере в стаята си, за да се приготви за Първото хранене.
Но не стигна по-далече от ствола на мозаечното ябълково дърво във фоайето. Закова се на място и погледна надолу. Беше получил ерекция. Възбудата му беше колкото неочаквана, толкова и настоятелна.
Какво... Вдигна поглед и се запита коя от другите жени беше влязла в период на нужда. Имаше само едно обяснение.
— Може и да не искаш да научаваш отговора.
Отклони поглед и установи, че Сакстън стои на прага на библиотеката.
— Кой?
Но той знаеше. Наистина знаеше.
Сакстън направи жест с елегантната си ръка, посочвайки зад гърба си.
— Няма ли да дойдеш да пийнеш с мен в кабинета ми?
Сакстън също беше възбуден. Идеално скроеният му панталон с десен рибена кост беше издут на мястото на ципа. Но изражението на лицето му не съответстваше на ерекцията. Беше мрачен.
— Ела — повтори и отново махна с ръка. — Моля те.
Блей вкара краката си в действие и те го отведоха насред безпорядъка, изпълващ библиотеката, откакто Сакстън се беше захванал със задачата си. Каквато и да беше тя.
Когато вече беше вътре, Блей чу двойните врати да се затварят и потърси в съзнанието си нещо, за което да заговори. Нищо. Нямаше. нищо за казване. Особено след като над главата му от горния етаж зазвуча глух тропот.
Дори кристалните елементи на полилея трепкаха, като че сексуалната енергия се беше предала по гредите на пода.
Лейла се намираше в периода си на нужда. Куин й предоставяше услугите си.
— Ето, изпий това.
Блей пое каквото му беше предложено и го изсипа в устата си, като че в него бе избухнал пожар, а съдържанието на чашата беше вода. Ефектът бе напълно противоположен. Брендито прогори пътя си надолу и се приземи като огнено кълбо в стомаха му.
— Още едно? — попита Сакстън.
Блей кимна, а тумбестата чаша изчезна и се върна много по-пълна. След като изгълта и второто, той произнесе:
— Изненадан съм.
Колко болеше. Мислеше, че всички връзки между него и Куин са прекъснати. Да бе. Трябваше да е по-наясно. Отказа обаче да завърши изречението на глас.
— ... че можеш да търпиш този хаос — добави вместо това.
Сакстън отиде до бара и сипа питие и за себе си.
— Боя се, че е наложителен.
Блей се приближи до бюрото, обгърна чашата бренди с длан, за да я стопли и се помъчи да звучи разумно.
— Изненадан съм, че не вършиш повечето работа на компютъра.
Сакстън дискретно покри онова, върху което се трудеше, с подвързан в кожа том.
— Докато си водя бележки на ръка, имам време да мисля.