— Изненадан съм, че ти е нужно време. Обикновено инстинктът ти не те лъже.
— В момента май си изненадан от много неща. Само от едно в действителност.
— Просто водя разговор.
— Да, разбира се.
Най-накрая погледна към любовника си. Сакстън се беше настанил на тапицираното с копринена дамаска канапе с крака, кръстосани в глезените, а изпод идеално изгладените ръбове на панталоните му се показваха червени копринени чорапи. Обувките му марка «Ферагамо» блестяха от редовното лъскане. Всяка частица от него беше изискана и скъпа като античната мебел, върху която седеше. Съвършен мъж със съвършено потекло и съвършен вкус. Той олицетворяваше всичко, което някой би могъл да желае.
Под отблясъците на проклетия полилей Блей произнесе рязко:
— Още съм влюбен в него.
Сакстън сведе поглед и бръсна бедрото си, като че там имаше някакво миниатюрно влакънце.
— Знам. Нима си мислеше, че не си?
Май това беше много глупаво от страна на Блей.
— Толкова ми омръзна всичко. Наистина.
— Вярвам ти.
— Толкова съм... — Боже, тези звуци, приглушеното потропване, това звуково напомняне за онова, което бе пренебрегвал през последната година.
Във внезапен пристъп на ярост той запрати тумбестата чаша към мраморната камина и тя се пръсна.
— По дяволите! По дяволите! — ако можеше, би подскочил нагоре и би смъкнал проклетия полилей от проклетия таван.
Обърна се и пое слепешком към вратата, като по пътя си събаряше книги, разбъркваше купчини с документи и едва не се строполи, когато се блъсна в масичката за кафе.
Сакстън бързо се озова до него и блокира пътя му с тяло.
Блей прикова поглед в лицето му.
— Махни се от пътя ми. Незабавно. Не ти трябва да си около мен.
— Остави на мен да реша.
Блей насочи поглед към тези така добре познати му устни.
— Не ме притискай.
— Или какво?
Дишането му се учести и Блей осъзна, че мъжът срещу него беше напълно наясно точно към кого се стреми той. Или поне така си мислеше. Но по някаква причина нещо се бе отприщило; може би поради периода на нужда, може би. По дяволите, не знаеше и наистина не го беше грижа.
— Ако не се разкараш от пътя ми, ще те просна на бюрото ти.
— Докажи го.
Грешна реплика. С погрешен тон. В погрешен момент.
Блей нададе рев, който накара прозорците да завибрират. После сграбчи любовника си за тила и го запрати към другия край на помещението. Сакстън се улови за бюрото, а около него се разлетяха хартии, листчета от бележник и напечатани страници.
Сакстън изви тяло и погледна през рамо, за да види какво го очакваше.
— Твърде късно е за бягство — изръмжа Блей и отвори ципа си със замах.
Хвърли се върху приятеля си, като действаше грубо с ръце, проправяше си път през облеклото, което се намираше между него и онова, което щеше да получи. Когато не останаха повече бариери, той оголи зъби и ги впи през дрехите в рамото на Сакстън, сграбчи като с клещи китките му и го прикова под себе си върху кожения плот на бюрото.
Влезе в него със сила и тялото му пое контрола... макар сърцето му да беше много, много далеч.
Хижата, както я наричаше Хекс, представляваше много скромно жилище.
Докато Есен се разхождаше из вътрешността му, нямаше кой знае какво да се изпречи на пътя й. Тясната дълга кухня не съдържаше нищо повече от шкафове и плотове. Зоната, играеща ролята на дневна, предлагаше малко повече от гледката към реката, а мебелировката се изчерпваше с две кресла и малка маса. Спалните бяха общо две, в едната имаше две легла, а в другата едно по-голямо. Банята беше малка, но чиста, с една-единствена кърпа, която висеше от стойката на душа.
— Както ти казах — заговори Хекс от дневната, — не е кой знае какво. Има и подземие, където можеш да стоиш през деня, но достъпът е през гаража.
Есен излезе от банята.
— Струва ми се прекрасно.
— Всичко е наред. Можеш да си откровена.
— Казвам онова, което мисля. Ти си изключително динамична жена. Обичаш нещата да се получават както трябва и не ти харесва да губиш време. Това жилище е идеално за теб — тя отново обходи с поглед интериора. — Всички приспособления, които довеждат и отвеждат вода, са нови. Същото важи и за отоплителните тела. В кухнята има достатъчно пространство за готвене, печката е с шест котлона, а не с четири, освен това работи с газ, така че няма нужда да се тревожиш за електричеството. Покривът е покрит с плочи, което го прави издръжлив, и подовете не скърцат. Подозирам, че основите са в също толкова добро състояние, колкото и всичко останало — тя обходи къщата. — Има прозорци, от които да погледнеш навън във всички посоки, така че никога няма да бъдеш хваната неподготвена, а също така ми прави впечатление, че навсякъде са монтирани медни ключалки. Идеално.