Хекс съблече якето си.
— Това е... Много си наблюдателна.
— Всъщност не. Очевидно е за всеки, който те познава.
— Аз. Наистина се радвам, че ме познаваш така добре.
— Аз също.
Есен се приближи към прозорците с изглед към реката. Отвън луната хвърляше ярка светлина върху заснежения пейзаж, а пречупените лъчи изглеждаха сини.
Влюбена си в мен. Не си прави труда да отричаш. Казваш ми го всеки ден в съня си. И си пределно наясно, че единствената причина, поради която съм с теб, е да измъкна Уелси от Междувремието. Така че не отговарям ли идеално на модела, който си избрала?
— Мамен?
Есен насочи вниманието си към отражението на дъщеря си в стъклото.
— Извинявай, какво?
— Искаш ли да ми разкажеш какво се случи между теб и Тор?
Хекс още не се беше разоръжила и докато стоеше там, изглеждаше така могъща, вдъхваща сигурност, силна. Не би склонила глава пред мъж или пред когото и да било, а не беше ли това нещо прекрасно? Не представляваше ли това неизмерима благословия?
— Толкова се гордея с теб — заяви Есен и се обърна, за да се озове лице в лице с дъщеря си. — Искам да си наясно колко много се гордея с теб.
Хекс сведе поглед към пода и прекара ръка през косата си, сякаш не знаеше как да приеме похвалата.
— Благодаря, че ме приюти — продължи Есен. — Ще се постарая да си заслужа гостоприемството ти, докато съм тук, и ще допринасям с каквото мога.
Хекс поклати глава.
— Нали ти казах, не си гост тук.
— При всички случаи няма да се превръщам в бреме.
— Ще ми разкажеш ли за Тор?
Есен огледа оръжията в техните кожени кобури и си каза, че проблясването на метала приличаше много на пламъчетата в очите на дъщеря й — обещаваше наказание.
— Не му се гневи — чу се да казва. — Случилото се между нас беше по взаимно съгласие и приключи по. сериозни причини. Не е сторил нищо лошо.
Докато говореше, не беше сигурна, че е убедена в думите си, но знаеше едно — нямаше да допусне да се създаде ситуация, в която Хекс да хукне след Тор с извадено оръжие. В буквалния смисъл.
— Чуваш ли ме, дъще моя? — това не беше въпрос, а команда. Първият случай, в който си позволяваше да прозвучи като родител към дете. — Няма да влизаш в разпра с него. Или да му искаш обяснение.
— Обясни ми защо.
— Виждаш емоциите на другите, нали така?
- Да.
— Кога за последно си срещала някой, който е могъл да бъде принуден да се влюби? Който е насочвал чувствата си в съответна посока, докато в същото време сърцето му вече е принадлежало на друг?
Хекс изруга леко.
— Никога. Това е сигурна рецепта за нещастие. Но поне това може да бъде казано по подобаващ и почтителен начин.
— Красивите думи не променят естеството на истината — Есен погледна обратно към заснежения пейзаж и реката, която беше частично замръзнала. — Бих предпочела да знам истината, вместо да живея в лъжа.
За известно време помежду им настъпи мълчание.
— Отговорих ли ти достатъчно ясно?
Нова ругатня. Но после Хекс заяви:
— Не съм доволна, но да, достатъчно ясно е.
64.
Тор седеше на паркинга кой знае откога. Трябва да беше минала поне една нощ и един ден и после може би още една нощ. Не знаеше и всъщност не го беше грижа. Чувстваше се така, все едно се беше върнал обратно в утробата на майка си. С изключение на това, че задникът му беше изтръпнал, а носът му течеше заради студа.
Когато огромният му гняв се уталожи и емоциите му се смекчиха, мислите му като група пътешественици се заскитаха през живота му, бродеха през различните етапи, връщаха се за повторно изследване на върховете и спадовете.
Дълго пътуване. И той се чувстваше уморен в края му, въпреки че тялото му не помръдна в продължение на много часове.
Не беше изненадващо, че двете най-често посещавани места бяха периодът на нужда на Уелси... и този на Есен. Тези събития и последствията от тях бяха най-често изкачваните планини, като отделните сцени се редуваха в различна последователност в ума му и биваха сравнявани, докато накрая съвсем се сляха в бъркотия от действия и реакции, негови и техни.
Сред всички тези размисли той не спираше да се връща отново и отново към три взети решения.
Разбира се, щеше да се наложи да помоли Есен за прошка. Боже, след онзи случай преди близо година край басейна това беше вторият път, когато й се нахвърляше така. И в двата случая допусна да избухне заради стреса, на който беше подложен, но това не можеше да е извинение.