— Уведоми ме.
— Веднага щом разбера.
Той се обърна. За миг остана взрян във вратата.
— Ще се задържи.
Той беше по-убеден от нея, но все пак беше удовлетворяващо да установи колко силна е вярата му и че желанието му съвпада с нейното.
— Ще се върна преди изгрева.
— Ще бъда тук.
След като Куин тръгна, тя влезе под душа и започна да прекарва калъпа сапун отново и отново по долната част на корема си. Струваше й се странно, че е възможно с тялото й да се случва нещо толкова значимо, а тя още да не е наясно с подробностите.
Щяха да научат относително скоро обаче. Повечето жени прокървяваха в рамките на първата седмица, ако не се получеше.
Излезе изпод струята, подсуши се и установи, че много предвидливо той беше оставил една от робите й на плота. Сложи си бельо за в случай, че нищо не се получеше, и я нахлузи.
В спалнята седна на леглото, за да обуе обувките си, и после.
Нямаше какво да прави. А тишината и покоят бяха лоши компаньони при нейната тревожност.
Без да го желае, в главата й изникна образът на Кор.
Изруга тихо, ужасена, че никога няма да забрави начина, по който я гледаше, взираше се в нея, като че тя беше видение, което той не можеше да възприеме напълно, и въпреки това изпитваше благодарност, задето я е съзрял поне веднъж.
За разлика от спомените от периода й на нужда, усещанията, които изпита, спомняйки си за погледа на онзи мъж, бяха така пламенни, както тогава, макар да бяха изминали месеци. Само че... Дали не си беше въобразила всичко? Дали споменът не беше така силен, защото беше фантазия?
Ако периодът на нужда беше нещо, по което можеше да съди, очевидно в реалния живот събитията избледняваха бързо.
С копнежа да си желана обаче не беше така.
Почукването на вратата я накара да се стегне.
- Да?
От другата страна долетя женски глас.
— Хекс е. Може ли да вляза?
Не можеше да си представи какво би искала от нея другата жена. Но харесваше спътницата на Джон и беше готова на драго сърце да й прави компания.
— Заповядай, влез. Каква приятна изненада.
Хекс затвори вратата след себе си и се загледа притеснено във всички други посоки, но не и към лицето й.
— Ами. как се чувстваш?
Май щеше да чуе този въпрос много пъти през следващата седмица.
— Общо взето, добре.
— Добре. Да, това е хубаво.
Дълго мълчание.
— Има ли нещо, с което мога да съм ти полезна? — попита Лейла.
— Всъщност да.
— Тогава ми кажи, без да се колебаеш, и аз ще направя всичко по силите си.
— Сложно е — Хекс присви очи. — И опасно.
Лейла положи длан върху корема си, сякаш се опитваше да предпази бебето, ако изобщо имаше такова.
— От какво се нуждаеш?
— По заповед на Рот се мъча да открия Кор.
Гърдите на Лейла се стегнаха и тя отвори уста в опит да си поеме въздух.
— Разбирам.
— Знам, че си наясно какво предприе той.
— Да, така е.
— Също така знам, че си го хранила.
Лейла примигна, когато видът на онова свирепо и в същото време уязвимо лице отново изплува в съзнанието й. За част от секундата у нея се пробуди някакъв абсурден инстинкт да го защити, но той беше нелеп и тя реши да не му обръща внимание.
— Разбира се, че ще помогна на теб и Рот. Радвам се, че кралят е преосмислил позицията си от по-рано.
Хекс се поколеба.
— Ами ако ти кажа, че Рот не бива да научава за това? Никой не бива да знае и най-вече Куин. Това ще промени ли мнението ти?
Джон, каза си тя. Джон е уведомил спътницата си какво се бе случило.
— Осъзнавам — продължи Хекс, — че те поставям в ужасно положение, но знаеш каква е природата ми. Бих използвала всичко, с което разполагам, за да постигна целта си, а в момента тя е да открия Кор. Не се съмнявам, че съм способна да те защитя, и изобщо не възнамерявам да допусна да се доближаваш до него. Просто ми е нужен в най-общи линии районът, където се крие денем, а оттам нататък ще се справя сама.
— Ще го убиеш ли?
— Не, но ще дам средство на Братството да го стори. Оръжието, което използва, за да простреля Рот, е снайпер. Не е от вида, който се използва в обикновена нощ на бойното поле. Ако приемем, че не са го унищожили, вероятно го държат на мястото, където са се подслонили. Ако се добера до оръжието и имаме възможност да докажем какво са сторили, нещата ще поемат във вярната посока.
Толкова топли очи, каза си... Очите на мъжа бяха толкова топли, докато се хранеше от нея. Но в действителност той беше враг на нейния крал.
Лейла почувства как кима.
— Ще ти помогна. Ще направя всичко по силите си. и няма да кажа нито дума.