Лейла, въртеше се около нея като мамен около детето си, изключително грижлива и внимателна, сякаш бе наясно колко обезпокоителни бяха за нея тези нови задължения.
— Добре съм.
— Не си.
Лейла се съсредоточи върху сигнала от кръвта си на две пресечки разстояние и остана смълчана.
— Сигурна съм, че вече си наясно с това, наистина постъпваш правилно — промърмори Хекс.
— Знам. Той променя позицията си.
— Да, чувствам го.
Лейла рязко се обърна към внушителната осветена сграда — най-високия небостъргач в града. Съсредоточи вниманието си върху мигащите бели и червени светлинки на върха му и си представи как Кор стои на покрива, брулен от студения вятър, и оглежда града.
— Мислиш ли, че е зъл? — попита дрезгаво. — Имам предвид успяваш да доловиш емоциите му, нали?
— До известна степен да.
— Е... Той зъл ли е?
Хекс въздъхна дълбоко и бавно, като че не й допадаше онова, което се канеше да сподели.
— Той не би бил добра партия, Лейла. Не само за теб, но и за някоя друга, и не просто заради проблема с Рот. Кор носи нещо злокобно у себе си.
— Значи, е мрачна душа.
— Не е нужно да можеш да четеш мисли, за да си наясно с това. Само помисли какво причини на твоя крал.
— Да. Да, вярно е.
Първо Куин, а сега Кор. Ама наистина умееше да си избира мъже.
— Движи се бързо — заяви изведнъж Лейла. — Дематериализира се.
— Това е. Сега идва твоят ред.
Лейла затвори очи и блокира всички други чувства освен инстинкта да открие собствената си кръв.
— Пое на север.
Според предварителната им уговорка двете се придвижиха на километър и половина и приеха форма; после изминаха осем километра и пак приеха форма; пропътуваха други петнайсет километра и други петнайсет. с инстинкта на Лейла, действащ като компас, за да им дава посока.
И времето беше от голямо значение, изгревът наближаваше, опасни отблясъци започваха да озаряват небето и да стават все по-интензивни.
Финалната фаза от пътуването им ги отведе насред гора, между километър и половина и два ги деляха от мястото, където Кор беше спрял и най-накрая престана да се придвижва.
— Мога да се приближа още — промълви Лейла.
— Той спря ли да се придвижва?
— Да.
— Тогава ти тръгвай. Хайде, върви!
Лейла хвърли един последен поглед в неговата посока. Знаеше, че се налага да си тръгне — ако тя можеше да го почувства, вероятно същото важеше и за него. Но се предполагаше, че дори да беше така, той нямаше да е способен да реагира достатъчно бързо. Защитеното от мис имение на север щеше да скрие следите й и да го постави в безизходица — не само че нямаше да му даде представа за местоположението й, но и щеше да го обърка напълно, като го запрати в друга посока, подобно на лъч светлина, отразен от огледало.
Страхът накара сърцето й да пропусне удар и това усещане за нея беше по-реално от романтичния й спомен за времето, прекарано с него, докато го хранеше.
— Лейла! Върви!
Най-скъпа Скрайб Върджин, тази нощ тя го осъди на смърт.
Не, поправи се сама. Той сам го направи. Ако откриеха оръжието там, където живееше бандата, и се докажеше онова, в което братята го обвиняваха, значи, Кор беше завъртял колелото на съдбата още преди месеци.
Тя може и да бе изиграла ролята на проводник, но собствените му действия представляваха електрическата сила, която щеше да спре сърцето му.
— Благодаря, че ми даде възможност да сторя онова, което е редно — каза тя. — Незабавно се прибирам у дома.
След това се дематериализира надалече от залесената долчинка и успя да влезе във вестибюла на къщата точно когато очите й вече започваха да парят от светлината.
Или може би от сълзите. Не, това не бяха сълзи, беше изгряващата зора.
Да рони сълзи за този мъж, би било... погрешно в толкова много отношения.
— Трябва да вървим.
Джон кимна, когато Куин заговори, но не помръдна от мястото си. Застанал насред кухнята на Уелси, той преживяваше нещо като шок.
Шкафовете бяха оголели. Килерът беше празен. Както и всички чекмеджета и двата дрешника. Рафтовете над вграденото бюро. Самото бюро.
Закрачи наоколо и обиколи масата в кухненския бокс, като си припомни вечерите, сервирани там от Уелси. После бавно отмина дългия плот, покрит с гранит, и си представи купите с тесто, покрити с кърпи, дъските за рязане с купчини накълцан лук и гъби, буркана за брашно, глинения съд за ориз. Едва не се наведе към печката, за да вдъхне аромата на задушеното, соса за спагети или горещия ябълков сайдер.