— Джон?
Обърна се и се приближи до най-добрия си приятел. а после продължи да крачи към дневната. По дяволите, тук като че ли беше паднала бомба. Всички картини бяха свалени от стените и на местата им се виждаха само месинговите куки. Всичко в рамки беше струпано в далечния ъгъл, платната бяха облегнати едно на друго, разделени с дебели хавлиени кърпи.
Мебелите също бяха разместени, като повечето бяха струпани на групи от столове, помощни масички, лампи... Боже, лампите. Уелси не харесваше горно осветление, а това означаваше, че в къщата имаше сигурно около сто лампи с различни размери и форма.
Същото важеше и за килимите. Мразеше мокетите от стена до стена, така че имаше персийски килимчета — беше имало персийски килимчета — пръснати навсякъде по мраморните и дървените подове. Сега обаче и те като всичко останало бяха навити и подредени покрай стената на дневната.
Най-хубавите мебели и произведенията на изкуството щяха да бъдат откарани в имението със специален климатизиран камион. Всичко останало щеше да бъде предложено на «Убежището» и ако не бъдеше прието, щеше да отиде в Армията на спасението.
Боже. Дори след като четиримата се бяха трудили десет часа без прекъсване, пак имаше толкова много за вършене. Но изглежда, първият голям напън все пак бе най-критичен.
Изневиделица Тор пресече пътя му и той се закова на място.
— Здравей, синко.
— Здравей.
Удариха длани една в друга, а после блъснаха рамене и Джон почувства истинско облекчение, че най-накрая помежду им имаше разбирателство след месеци на хладина. Фактът, че Тор го доведе тук, за да помогне за всичко това, беше знак на уважение, който го изненада и трогна дълбоко.
Но от друга страна, както отбеляза Тор на път за насам, Уелси принадлежеше и на Джон.
— Между другото, отпратих Куин. Реших, че обстоятелствата са извънредни, и освен това аз съм с теб.
Джон кимна. Колкото и да държеше на приятеля си, струваше му се редно двамата с Тор да останат сами в къщата, пък макар и само за кратко.
— Как мина в Убежището? — изписа.
— Наистина добре. Мариса. — Тор прочисти гърло. — Тя е прекрасна жена.
— Напълно си прав.
— Много се зарадва на даренията.
— Даде ли й рубините?
— Да.
Джон кимна отново. Двамата с Тор бяха прегледали малката колекция от бижута на Уелси. Колието, гривната и обиците бяха единствените със значима цена. Останалите имаха по-скоро сантиментална стойност. Малки талисманчета, няколко комплекта халки, чифт миниатюрни диамантени обици. Тях щяха да задържат.
— Говоря сериозно, Джон. Искам да вземеш мебелите, ако ги искаш. Също и картините.
— Има една на Пикасо, която наистина харесвам.
— Значи, е твоя. Всичко, което пожелаеш, е твое.
— Наше.
Тор наклони глава.
— Точно така. Наше.
Джон закрачи из дневната, а стъпките му отекнаха.
— Защо реши да го направиш точно тази нощ?
— Няма конкретна причина. По-скоро съвкупност от много фактори.
Джон трябваше да признае, че отговорът му допадна. Мисълта, че това можеше някак да е свързано единствено с Есен, би го вбесила, въпреки че би било ужасно несправедливо спрямо нея.
Всеки продължаваше напред. Така беше редно. И може би остатъчният гняв, който изпитваше, бе знак, че и той трябваше да приеме нещата по-философски.
— Съжалявам, че не проявих повече разбиране във връзка с
Есен.
— О, не, всичко е наред, синко. Знам, че е трудно.
— Ще се обвържеш ли с нея?
— Не.
Джон повдигна вежди.
— Защо не?
— Сложно е. Всъщност не, съвсем просто е. Съсипах отношенията ни преди две вечери. Няма връщане назад.
— По дяволите.
— Да — Тор поклати глава и се озърна.
— Да...
Двамата стояха един до друг, а очите им обхождаха хаоса, който сътвориха от пълния ред преди това. Състоянието на къщата в момента приличаше на живота им след убийството на Уелси — объркан, празен, нищо не си беше на мястото.
Но ситуацията сега подхождаше повече на действителността. Фалшивият ред, поддържан заради отказа им да продължат напред, представляваше опасна илюзия.
— Наистина ли ще продадеш имота?
— Да. В рамките на работния ден Фриц ще се свърже с брокер на недвижими имоти. Освен ако. Ами. ако вие двамата с Хекс я искате, изобщо няма нужда да обсъждаме продажбата.
— Не, съгласен съм с теб. Време е да бъде продадена.
— Чуй ме, искам да провериш дали можеш да се освободиш за следващите две нощи. Тук има още много работа за вършене и ми харесва да си до мен.