Как й липсваше да има цел.
Вярно, че пристигна тук, за да служи на Пейн, но тя не го желаеше. А също и за да се опита да установи някаква връзка с дъщеря си, но тя съвсем скоро се беше обвързала и в момента имаше други грижи. Освен това се надяваше тук да намери някакъв покой, но вместо това безделието беше на път да я доведе до лудост.
И това беше, преди тази сутрин за малко да се натъкне на Тормент.
Той поне беше прибрал роклята. Нямаше я на мястото, където я бе окачила, след като той бе отговорил така рязко на почукването й...
Изведнъж забеляза, че икономът я наблюдава очаквателно, като че бе казал нещо, изискващо отговор.
— Моля, заведете ме долу и ми обяснете какво трябва да се прави.
Ако се съдеше по начина, по който старото му и сбръчкано лице посърна още повече, явно не такъв отговор очакваше.
— Господарке.
— Ноуан. И ще бъде ли възможно вие или някой друг от персонала да ме заведете веднага?
Събралата се група придоби толкова разтревожен вид, все едно слуховете за пропадането на небето внезапно се бяха оказали истина.
— Благодаря — каза тя на иконома — за сътрудничеството ви.
Очевидно вече наясно, че няма да спечели спора, главният доген се поклони ниско.
— Но разбира се, че ще го направя, гос. Но.
Когато той не успя да произнесе правилно името й, като че подобаващото обръщение «господарке» напираше да изникне първо от устата му, на нея й дожаля.
— Изключително отзивчив сте — промърмори тя. — А сега да вървим.
След като отпрати останалите, той я изведе от помещението за персонала, минаха през кухнята към фоайето и се озоваха пред една врата, която досега не беше виждала. Докато вървяха, тя си припомни каква беше като млада — надменна дъщеря от знатен род, която отказваше да нареже месото в чинията си, да среши собствената си коса или да се облече сама. Какво прахосничество. Поне сега, когато вече не беше никоя и не притежаваше нищо, знаеше как да изживява смислено дните си — в труд. Трудът беше ключът.
— Ще минем от тук — обясни икономът, докато държеше широко отворена скритата под главното стълбище врата. — Позволете да ви кажа кода.
— Благодаря — тя го повтори, като се постара да го запомни.
Докато следваше догена в дългото и тясно пространство на подземния тунел, си мислеше, че ако ще живее тук, трябва да се занимава с домакинска работа, дори това да обиждаше догените, братята и техните жени. По-добре така, отколкото да обитава затвора на собствените си мисли.
Излязоха от тунела през задната стена на един килер и се озоваха в квадратна стая с бюро, метални шкафове и стъклена врата.
Догенът прочисти гърло.
— Тук се намират тренировъчният център и клиниката. Разполагаме с класни стаи, спортна зала, съблекални, фитнес салон, зона за физиотерапия и басейн, както и много други удобства. Има персонал, който се грижи за основното почистване на всеки сектор — той произнесе това строго, сякаш за да подчертае, че независимо дали тя е гост на краля, няма да й бъде позволено да му обърква графика. — Само че прислужницата, която се грижеше за прането, е на легло, тъй като е бременна и за нея вече не е безопасно да стои на крака. Моля, насам.
Той задържа отворена стъклената врата и двамата излязоха в коридора, откъдето се запътиха към двойни врати, водещи в помещение, оборудвано точно като пералнята в главната сграда. През следващите двайсет минути й беше напомнено как да използва машините, а после догенът я запозна с плана на цялото съоръжение, за да е наясно откъде да взема кошовете с пране и къде да връща изпраното.
А после, след напрегнато мълчание и още по-сковано сбогуване, най-накрая беше дарена с блажена самота.
Застанала насред помещението, заобиколена от перални и сушилни машини и от маси за сгъване и гладене, тя затвори очи и пое дълбоко въздух.
О, това прекрасно уединение и безценният товар на задълженията, легнал на плещите й. През следващите шест часа нямаше за какво друго да мисли освен за кърпи и чаршафи — издирването им, поставянето им в пералнята, сгъването им, връщането им по нужните места.
Нямаше място за миналото, нямаше място за скръб. Само работа.
Хвана един кош на колелца, избута го в коридора и започна обиколката си, като първо мина през клиниката, и се върна обратно в пералното помещение чак когато в количката й не беше останало повече място. След като зареди първата партида в голямата пералня, тя пое на нова обиколка, като този път се насочи към съблекалнята, където откри цяла планина от неща за пране. Бяха нужни два курса, за да откара всички тези кърпи, и тя ги струпа на огромна купчина в центъра на помещението до сифона на сивия бетонен под.