— Значи, нас тя ни държи под ключ — отбеляза сухо той, докато четеше имената на гърбовете. — Виж това. — той измъкна един от томовете и го отвори. — Троу, бащата на младия Троу. Чудя се какво ли би казал, ако знаеше какви ги върши синът му.
Тор върна тома на мястото му, а тя си позволи да го гледа открито. Беше смръщил вежди съсредоточено, а силните му и същевременно деликатни пръсти докосваха внимателно книгите, докато се подпираше на рафтовете.
Тъмната му коса беше гъста и лъскава, подстригана много късо. А бялата ивица отпред изглеждаше шокиращо не на място. Докато не се замисли за уморените му и посърнали очи.
О, тези негови очи. Сини като сапфирите в Съкровищницата и вероятно също толкова ценни, помисли си тя.
Осъзна, че той беше много хубав мъж.
Интересно, но тъкмо фактът, че бе влюбен в друга, правеше възможно за нея да преценява външността му — предвид чувствата му към неговата шелан... беше безопасен. До такава степен, че вече не се чувстваше неловко, задето е без качулка. Докато я гледа, той никога не би вложил нещо сексуално. Това би било потъпкване на любовта му към Уелесандра.
— Тук има ли нещо друго? — попита той и се наведе ниско, като се подпираше на патерицата. — Виждам само. биографии на братята.
— Ето, нека помогна.
Заедно прегледаха всичко, съдържащо се в хранилището и не откриха нищо, свързано с Ада или Рая. Само брат след брат, след брат.
— Нищо — промърмори той. — За какво, по дяволите, служи една библиотека, ако в нея не можеш да намериш нищо?
— Може би. — тя се вкопчи в ръба на един рафт и се наведе с усилие, като плъзгаше поглед по имената. Най-накрая откри онова, което търсеше. — Бихме могли да прегледаме твоя собствен том.
Той скръсти ръце пред гърдите си и като че вътрешно се подготви.
— Няма как да не пише за нея, нали?
— Била е част от живота ти, а книгата е за теб.
— Извади я.
Имаше няколко тома, посветени на него, и Ноуан извади най-новия. Отвори го, прелисти първите страници с обяснението за потеклото му и погледът й пробяга набързо по страниците, разказващи за мъжеството му на бойното поле. Когато стигна до изписаното най-накрая, се намръщи.
— Какво се казва?
Тя прочете на глас на Древния език първо датата и после текста.
— В тази нощ от земята си отиде неговата шелан Уелесандра, която носеше дете в утробата си. Вследствие на което той напусна общността на Братството на черния кинжал.
— Това ли е всичко?
— Да.
Тя завъртя книгата, за да му позволи сам да прочете, но той махна с ръка.
— Боже, аз съм напълно съсипан, а те пишат само това?
— Може би са се постарали да покажат уважение към скръбта ти — Ноуан постави книгата на мястото й. — Със сигурност това е нещо, което е по-добре да остане лично.
Той не каза нищо повече. Просто стоеше там, подпрян на патерицата, която го поддържаше прав, с гневен поглед, прикован в пода.
— Кажи нещо — промълви кротко тя.
— Дявол да го вземе — той потърка очи, от него се излъчваше пълно изтощение. — Единствената утеха, която ме крепи в целия този кошмар, е, че Уелси се намира в Небитието заедно със сина ни. Това е единственото, което ми дава сили да живея. Когато се докарам до лудост, си казвам как тя е на сигурно място и е по-добре аз да скърбя, отколкото тя. По-добре е, че аз преживявам липсата й тук, на земята, отколкото обратното. Защото Небитието предоставя покой и любов, нали така? Само че после се появи онзи ангел и започна да дрънка нещо за Междувремието и сега с единствената ми утеха е свършено. А отгоре на всичко никога не съм чувал за това място и не бих могъл да проверя...
— Имам идея. Ела с мен — той само се взря в нея, но тя нямаше да приеме отказ. — Ела.
Дръпна го за ръката и го изведе от сводестото помещение, за да се озоват обратно в основната зала на библиотеката. Започна да преглежда датите на томовете, за да открие най-новите.
— Кой беше денят, когато тя. — щом Тормент й съобщи месеца и датата, Ноуан измъкна точния том.
Докато прелистваше, го усети как се е привел над нея. и не се почувства застрашена.
— Ето. Ето я и нея.
— О. боже. Какво?
— Просто се казва. да, същото като в твоя том. Отишла си е от земята. Я почакай.
Докато прелистваше напред и назад, тя проследи историите на други жени и мъже, умрели на същата дата. Този и този преминал в Небитието. в Небитието. в Небитието.
Когато Ноуан вдигна поглед обратно към него, изпита истински страх.
— Всъщност никъде не се казва, че тя също е там. В Небитието имам предвид.
— Какво имаш предвид?
— Само пише, че си е отишла от земята. Не е отбелязано, че е преминала в Небитието.