Копелето се вслуша в съвета му и се зае да го изпълнява, зарида открито със силни пресипнали стонове и пискливи хълцания. Като господар на шоуто, Кор абсорбираше слабостта му чрез порите си, поглъщаше я и я трупаше в собствените си дробове.
Омразата, която изпита, излизаше извън рамките на войната и не се изчерпваше с тази нощ и този момент. Проникната от душата чак до мозъка на костите му, тя го караше да иска да разчлени лесъра.
Но за него имаше по-подходящ финал.
Преметна нещастника по корем, намести коленете си между бедрата му и разтвори краката му, като че беше жена на път да бъде изнасилена. Надвеси се над проснатото му тяло и притисна лицето му в тревата.
И после се захвана за работа.
Без повече широки замахвания и ръгане напосоки. Сега беше моментът за прецизни движения и внимателно боравене с кинжала.
Докато лесърът правеше жалки и отчаяни опити за съпротива, Кор преряза яката на фланелката му без ръкави, после стисна острието между зъбите си и разкъса плата на две, с което разкри раменете и гърба му. Там се мъдреше татуировка на някаква градска сцена, изработена с относителна компетентност, като мастилото се открояваше ясно върху гладката кожа или поне там, където черната мазна кръв не закриваше образа.
Риданията и дрезгавото хълцане караха рисунката да се криви и да мени формата си като лошо заснет филм.
— Толкова жалко, че трябва да бъде съсипана — произнесе провлечено Кор. — Сигурно е отнела доста време. Вероятно е било и болезнено.
Кор опря върха на острия като бръснач нож в шията на кучия син. Проби кожата и продължи по-навътре, докато не стигна до костта.
Още плач.
Отново долепи уста до ухото на нещастното копеле.
— Просто разкривам нещо, което всеки да може да види.
С уверено и непоколебимо движение той плъзна кинжала надолу, проследявайки спретнато подредените прешлени на
гръбначния стълб, докато жертвата му квичеше като прасе, което колят. После прехвърли коленете си върху бедрата на убиеца, стовари длан на тила му... и вкара пръсти, за да хване горната част на гръбнака му.
Онова, което се случи, след като приложи цялата си сила върху жертвата, не беше нещо, което човек би могъл да преживее. Лесърът обаче остана жив, въпреки че дишането вече нямаше да му бъде възможно и повече никога нямаше да е способен да се изправи: сърцевината на скелета му, която беше отговаряла за осанката и движенията, ръста и обиколката му, сега стърчеше от ръката на Кор.
Убиецът продължаваше да вие, а от очите му се стичаха сълзи.
Кор се отпусна назад и задиша учестено заради напрежението. Би било чудесно да остави слабака в това му състояние и да му подари съдбата на безгръбначна отрепка за вечни времена. Позволи си да се наслади за кратко на страданието, като запечата в съзнанието си картината на извършеното наказание.
Връщайки се назад във времето, можеше да си припомни себе си в подобна позиция. Доведен до най-първично състояние, повален на земята, гол и унизен.
Ти си пълна скръб също като мутрата ти. Махай се.
Блъдлетър беше леденостуден и изпълнен с презрение, а подчинените му — послушни и безжалостни. Кор беше хванат за краката и ръцете и отнесен до отвора на пещерата, където беше разположен военният лагер, а сетне изхвърлен навън като конска фъшкия.
Сам в студения зимен сняг, той остана да лежи там, където се приземи, подобно на този лесър тук, изваден от строя и оставен на милостта на другите. Поне беше с лице нагоре.
Вярно, че това не беше първият случай, в който биваше прогонен. Като се започнеше с жената, която го беше родила, и се стигнеше до сиропиталището, в което отрасна, той имаше дълга история на отхвърляне. Военният лагер представляваше последният му шанс да стане част от някаква общност и той не искаше да допусне да бъде отстранен отново.
Наложи се да си проправи пътя обратно с цената на непосилни болки. И дори Блъдлетър се впечатли от онова, което той доказа, че може да понесе.
Сълзите бяха за децата, жените и кастрираните мъже. Жалко, че урокът беше напразен за тази жалка.
— Виждам, че си бил зает.
Кор вдигна поглед. Троу се беше появил от нищото, несъмнено материализирал се на сцената на случващото се.
— Жените готови ли са? — поинтересува се грубо Кор.
— Време е.
Кор се постара да впрегне силите си. Трябваше да се погрижи за хаоса — нямаше как да остави подритващия труп, та хората да го намерят и да правят предположения по темата, докато главите им не запушат.
— Ето там има тоалетна — посочи към другия край на тревната площ Троу. — Приключвай тук и да вървим да те почистим.