— Да не съм бебе? — Кор хвърли гневен поглед към втория в командването. — Определено не съм. Връщай се при уличниците. Аз идвам след малко.
— Не можеш да вземеш със себе си трофеите ти.
— И къде предлагаш да ги оставя? — тонът му даваше да се разбере, че според него задникът на Троу е добър вариант. — Върви.
Троу не одобряваше станалото, но въпреки това — и както се очакваше по протокол — кимна и се дематериализира.
Останал сам, Кор хвърли един последен поглед към оскверненото тяло.
— О, я се стегни.
Потребността да продължи да наказва слабостта на лесъра му даде сили да го прониже в гърдите. В мига, щом стоманеният връх проникна в тях, прозвуча пукот и проблесна светлина... В следващия момент на мястото, където беше лежало тялото му, бе останало само едно петно.
Кор с мъка се изправи на крака и пъхна гръбначния стълб на жертвата си при другите трофеи в торбата на гърба си.
Не се побираше, единият му край стърчеше.
Троу имаше право по отношение на ужасяващата му торба със сувенири. Дявол да го вземе.
Кор се дематериализира на покрива на тоалетната и остави трофеите си под тръбите на вентилационната инсталация, а после със силата на мисълта си отвори вратата и влезе. Беше убеден, че въздухът вътре е изпълнен с фалшив аромат на освежители, но нищо не би могло да потуши наситената смрад на развалено месо, която се разнасяше от плячката му.
Докато той крачеше наоколо, задействаните от движението лампи се включиха и го обляха с флуоресцентна светлина. Мивките бяха от неръждаема стомана и съвсем прости, но водата беше хладна и чиста. Той се наведе и наплиска лицето си с шепи веднъж, втори, трети път.
Какъв беше смисълът да губи време, за да се привежда в приличен вид, помисли си той. Онези проститутки и бездруго нямаше да помнят нищо. А и миенето нямаше да разкраси чертите му. От друга страна, по-добре беше да не ги стряска дотолкова, че да побегнат. Довличането им обратно щеше да е истинска досада.
Вдигна глава и зърна образа си в грубата метална повърхност, за която се предполагаше, че е огледало. Макар отражението му да не беше ясно, грозотата му беше очевидна и той се замисли за Троу. Въпреки че войникът бе прекарал цялата нощ навън в битки, красивото му лице си оставаше все така свежо, дължащият се на доброто му потекло външен вид правеше пренебрежим факта, че по дрехите му имаше черни петна от кръвта на убийците и че тук-там беше ожулен или натъртен.
Кор от своя страна, дори да си вземеше почивка за цели две седмици, да се хранеше обилно и да поемаше кръв само от Избраници, би изглеждал все така отблъскващо.
Изплакна лицето си още веднъж. После се озърна за нещо, с което да се попие. Оказа се, че има само от онези устройства за подсушаване на ръцете с горещ въздух.
Коженото му манто беше мръсно. Както и широката черна риза под него.
Напусна помещението със стичаща се от брадичката му студена вода и се материализира обратно на покрива. Торбата му не беше на сигурно място тук, а щеше да се наложи да остави палтото и косата си в някое изключително надеждно скривалище.
Обзе го изтощение и той се замисли... какво неудобство представляваше всичко това.
16.
Далече над хаоса на Колдуел, в притихналата мраморна библиотека на Избраниците Тор дочу писък в главата си, който беше толкова силен, че представляваше същинско чудо как така Ноуан не запуши ушите си заради шума. Той протегна ръка.
— Дай ми го.
Пое тома от ръцете й и си наложи да фокусира погледа си върху така прецизно изписаните на Древния език думи.
Уелесандра, шелан на Тормент от Братството на черния кинжал, син на Харм, родна дъщеря на Реликс, си отиде от земята тази нощ заедно с нероденото си дете, син на четирийсет седмици.
Докато четеше краткия пасаж, имаше чувството, че събитието е настъпило едва преди мигове, и целият пропадна в старата позната бездна на скръбта.
Наложи му се да плъзне поглед по изписаното няколко пъти, преди да успее да се съсредоточи не само върху онова, което се намираше на хартията, но и върху онова, което не беше отбелязано.
Не се споменаваше нищо за Небитието.
Прегледа няколко други параграфа и прочете отбелязаните други случаи на смърт. Имаше цяла поредица такива.
Преминал от земята в Небитието. Преминал от земята в Небитието. Преминал от — той обърна страницата — земята в Небитието.
— О, боже.
Разнесе се силно проскърцване, но той не вдигна поглед. Изведнъж Ноуан го задърпа за ръката.