— Покрий ме цялата — промълви със стиснати зъби.
Джон се потруди върху себе си с длан, обгърнала набъбналата му мъжественост. Масивните му бедра се разделиха, когато плъзна колене встрани за баланс, а мускулите на предмишниците му изпъкваха и оформяха все по-ясно очертан релеф, докато той усилваше темпото и натиска. В следващия миг извика безмълвно, тялото му застина и женствеността й беше обляна от топла струя.
Само мисълта за това, как я бе облял, беше достатъчна, за да я накара да достигне нов оргазъм. Но да го наблюдава, докато го прави, направо я запрати отвъд ръба.
— Тя иска двеста отгоре, за да го оправи.
Кор стоеше настрана по време на договарянето с уличниците, като се стараеше да се намира в сянка, особено сега, когато в преговорите Троу достигна сложния момент с неговото обслужване. Нямаше нужда да им напомня на какво прилича, та да качи цената дори повече.
Само две от трите момичета се бяха появили в изоставената сграда на Трейд Стрийт, но както стана ясно, номер три била на път и поради закъснението си беше възнаградена с късата клечка — Кор.
Приятелките й все пак се грижеха за нея, освен ако, разбира се, не се канеха да приберат част от допълнителните пари. В края на краищата добрите курви също като добрите войници имаха склонността на първо място да се грижат за себе си.
Внезапно Зайфър пристъпи към жената, която говореше, очевидно готов да вкара в употреба физическите си активи с цел да защити финансовите. Докато вампирът плъзгаше пръст по ключицата й, тя като че изпадна в транс.
Това не бяха психологически игрички от страна на Зайфър. Жените и от двете раси изгубваха контрол над себе си, когато се намираха около него. Вампирът се наведе към ухото й и заговори нежно. После облиза шията й. Зад гърба му Троу се държеше както винаги — мълчалив, бдителен, търпелив. В очакване на своя ред.
Вечният джентълмен.
— Добре — произнесе жената, останала без дъх. — Само петдесет отгоре.
В този миг вратата се отвори със замах.
Кор и войниците му пъхнаха ръце в палтата си и напипаха оръжията, готови да убиват. Но се оказа само закъснялата проститутка.
— Здравейте, момичета — поздрави приятелките си.
Застана на прага в широкото си яке, което прикриваше дрехите й на уличница, и се олюляваше като пияна, очевидно беше взела някаква дрога. На лицето й се мъдреше типичното блажено изражение на прясно надрусана.
Добре. Щеше да е по-лесно да се справи с нея. Зайфър плесна с ръце.
— Ще се захващаме ли?
Тази до него се изкикоти.
— Харесвам акцента ти.
— Тогава получаваш мен.
— Чакай, и аз! — една от другите също се изкикоти. — И на мен ми харесва.
— Ти ще се заемеш с моя побратим боец. с моя приятел. Който ще ви плати всичко още сега.
Троу пристъпи напред, стиснал банкнотите и докато ги поставяше в протегнатите ръце на уличниците, те изглеждаха по-заинтересувани от двамата мъже, вместо от парите.
Промяна в професионалното поведение, за която Кор беше склонен да се обзаложи, че не се случваше твърде често.
И после дойде моментът за разделянето по двойки, Троу и Зайфър помъкнаха жертвите си към различни ъгли, а той беше оставен с надрусаната уличница.
— Да започваме ли? — попита тя с репетирана усмивка. Вярно, че смекченият заради наркотиците поглед я правеше почти истинска.
— Ела при мен.
Той протегна ръка от мрака.
— О, това ми харесва — тя тръгна към него, като въртеше ханша си твърде пресилено. — Звучиш като. Не знам какво.
Когато тя положи длан върху неговата, той я придърпа към себе си, но в следващия миг тя отскочи назад.
— О. ами. добре.
Извърна лице на една страна, потърка носа си и после го стисна, като че не можеше да понесе излъчваната от него миризма. Логично. Искаше се повече от леко изплакване с вода, за да се отървеш от вонята на лесърска кръв. Естествено, Троу и Зайфър бяха отделили малко време да се отбият вкъщи и да се почистят. Той обаче остана, за да се бие.
Контета. И двамата. Но пък, от друга страна, техните жени не се чудеха как да се отърват от тях.
— Няма проблем — рече примирено тя. — Но без целувки.
— Не си спомням да съм предлагал такова нещо.
— Само за да сме наясно.
Зазвучаха стонове, а Кор се взря в човешката жена. Косата й се спускаше по раменете като метла и изглеждаше изтощена. Гримът й беше обилен и леко размазан по линията на устата и в ъгъла на едното око. Парфюмът й се свеждаше до пот и...
Кор се намръщи, когато долови нежеланата миризма.
— Виж какво — заговори тя. — Не ме гледай така. Такива са професионалните ми правила и можеш.