Остави я да нарежда и се протегна, за да отметне русите кичури от шията й... Нищо освен гладка кожа от едната страна. А от другата.
О, да. Ето ги и тях. Две пробождания точно върху югуларната вена.
Тази нощ вече бе използвана от някого от неговия вид. А това обясняваше замъгления й поглед и мускусната миризма, достигаща до носа му.
Кор спусна косата обратно на мястото й. После отстъпи назад.
— Не мога да повярвам, че си толкова придирчив — тросна му се тя. — Само защото не желая да те целуна, това не значи, че ще върна парите. Сделката си е сделка.
Някой достигаше до оргазъм. Звуците на наслада бяха така чувствени и сластни, че симфонията им превърна изоставената сграда, макар и за съвсем кратко, в истински будоар.
— Но разбира се, че можеш да задържиш парите — изсумтя той.
— Знаеш ли какво, майната ти. Можеш да си ги вземеш обратно — тя хвърли към него снопчето банкноти. — Вониш на клоака и си грозен като смъртта.
Банкнотите се удариха в гърдите му, а той наклони леко глава.
— Както желаеш.
— Майната ти.
Лекотата, с която се превърна в истинска кучка, предполагаше, че този тип смяна на настроенията не й беше непозната. Още една причина за Кор да ограничи контактите си с жените на ниво бизнес взаимоотношения.
Той се наведе да събере парите, а тя замахна с крак в опит да го ритне в лицето.
Не особено мъдро. При всичкото му военно обучение и годините опит на бойното поле тялото му се бранеше, без съзнателно да му е дал команда. Уличницата беше сграбчена за глезена, равновесието й беше отнето и тя се просна на земята. И преди дори да е осъзнал какво прави, тя вече беше преобърната по корем и крехката й шия се намираше в яката хватка на масивните му ръце.
Които бяха готови да я прекършат.
Повече никаква агресия от нейна страна. Сега само скимтеше и умоляваше.
Той мигом се умилостиви, отскочи от нея, а после й помогна да се затътри до стената. Тя задиша учестено, гръдният й кош се повдигаше с такава сила, че съществуваше опасност изкуствените й гърди да пробият чашките на сутиена.
Когато се надвеси над нея, се замисли как Блъдлетър би се справил със ситуацията. Нямаше да слуша дрънканици как не се била целувала. Щеше да получи онова, което желаеше, при своите собствени условия, без да го е грижа колко би я наранило това. Или дали би я убило.
— Погледни ме — изкомандва Кор.
Когато широко отворените и уплашени очи се насочиха към него, той изтри спомена й, че е била на това място, и я доведе до транс. Дишането й мигом се успокои, тялото й възвърна отпуснатата си поза, а треперещите й ръце се укротиха.
Той събра парите и ги сложи в скута й. Заслужаваше ги заради синините, които щеше да открие на сутринта.
После с изпъшкване Кор се отпусна на земята, облегна се на стената до нея, като протегна краката си и ги кръстоса в глезените. Трябваше да прибере торбата със съкровищата си и косата, но в момента беше твърде изтощен, за да се движи.
Явно тази вечер нямаше да се храни. Дори при наличието на хипноза.
Ако се впиеше във вената на жената до него, съществуваше вероятност да я убие. Изпитваше свиреп глад, а нямаше представа колко от кръвта й е била погълната. Нямаше съмнение, че отпуснатостта й се държеше на ниско кръвно налягане.
Наблюдаваше как войниците му действат в другия край на помещението и нямаше как да не признае, че в ритъма на телата им имаше еротика. При различни обстоятелства можеше да си представи как Зайфър би настоял двете двойки да оформят една голяма плетеница от ръце и крака, гърди и длани, членове и влажни сърцевини. Не и тук обаче. Мястото беше твърде мръсно, недостатъчно сигурно и студено.
Кор отпусна глава на стената зад себе си, затвори очи и остана заслушан в случващото се. Ако заспеше и войниците му попитаха дали се е хранил, щеше да използва следите от ухапване на другия вампир, за да разсее загрижеността им.
А и по-късно щеше да има достатъчно време да впие зъбите си в нечий друг врат.
Ако трябваше да е искрен, мразеше храненето. За разлика от Блъдлетър той не изпитваше удоволствие да се натрапва на човешки или вампирски жени, а Бог беше свидетел, че никоя от тях не би му се отдала по своя воля.
Значи, можеше да се каже, че дължеше живота си на проститутките.
Някой достигна до кулминацията, този път един от неговите войници — Троу, ако трябваше да предположи — а той си представи какво би било да имаше различно лице, красиво и представително, което да привлича жените, вместо да ги пропъжда в писъци.
Може би беше дошъл моментът да отстрани собствения си гръбначен стълб.