— Кучи син — изсумтя Куин. — Мръсникът най-сетне се върна.
— Мислех, че каза.
— Прикривах и двама ни.
— Не сте били заедно? Почакай, ако бъдеш хванат без него.
— Изборът не беше мой. Повярвай ми.
Куин се втурна към мистър Независимост, а Блей го последва плътно по петите. Джон ги погледна и доволното му изражение мигом се изпари, като че някой го беше сритал в задника с подковани ботуши.
— Трябва да поговорим — процеди Куин.
Джон се озърна, сякаш търсеше бункер, в който да скочи. Е, лош късмет; фоайето беше, общо взето, лишено от мебелировка, а немият тъпак не можеше да скочи чак до трапезарията.
— Куин, канех се да ти пиша.
Куин го сграбчи за тила и го забута с лицето напред към царството на билярда и пуканките. Преминал прага, Джон му се изплъзна и се втурна към бара. Взе бутилка «Джак Даниълс» и я отвори.
— Мислиш си, че това е някакъв майтап ли? — Куин посочи с пръст сълзата под окото си. — Задължен съм да бъда с теб във всяка секунда на нощта и деня, загубеняко. От четирийсет минути лъжа наляво и надясно заради теб.
— Вярно е. Правеше го.
Гласът на Блей, разнесъл се зад гърба му, беше изненада. При това приятна.
— Отидох да се видя с Хекс. Ясно ли е? В момента тя е най-важното нещо за мен.
Куин вдигна ръка.
— Страхотно. Значи, можеш да си доволен от себе си, когато Ви забие с нож уведомлението за уволнение в гърдите ми. Благодаря.
— Джон, не можеш да гледаш с лека ръка на тези неща — Блей заобиколи и взе чаша, като че се боеше приятелчето му да не изгълта бутилката на един дъх. — Дай я тук.
Взе бърбъна, сипа си порядъчна доза и. Изпи я сам.
— Какво? — промърмори, когато другите двама се втренчиха в него. — Ето, вземи си бутилката обратно, ако искаш.
Джон отпи и после се взря в празното пространство. След миг подаде бутилката на Куин. Куин завъртя очи и изсумтя:
— Поне такъв вид извинение вече бих приел.
Пое бутилката и изведнъж му хрумна от колко отдавна тримата не се бяха събирали заедно. Преди преобразяването им прекарваха всяка вечер след тренировките в стаята на Блей в къщата на родителите му, като убиваха времето с видео игри, бира и разговори за бъдещето.
А сега, когато най-сетне всеки получи каквото желаеше, всички поемаха в различни посоки.
Джон беше прав. Сега като подобаващо обвързан, разбира се, фокусът му беше насочен другаде. А Блей си прекарваше върховно с мъжката проститутка Сакстън.
Единствен Куин скърбеше за добрите стари времена.
— Дявол да го вземе — промърмори към Джон. — Нека просто забравим...
— Не — намеси се Блей. — Не става така. Престани с глупостите, Джон. Позволи му да те придружава. Не ме е грижа дали ще бъдеш с Хекс, или не. Дължиш му го.
Куин спря да диша и съсредоточи цялото си внимание върху мъжа, някога негов най-добър приятел, но никога любовник. и върху щастливата развръзка, каквато никога нямаше да го огрее.
След всичко случило се помежду им и след гадостите накрая, които бяха наистина знаменити, Блей продължаваше да го подкрепя.
— Обичам те — изрече Куин в настъпилата тишина.
Джон вдигна ръце и изписа със знаци:
— И аз те обичам, човече. И наистина ужасно съжалявам. Нещата между мен и Хекс.
Дрън-дрън-дрън. Как ли се изписваше това на езика на глухонемите?
Куин не възприемаше и дума. Докато Джон продължаваше ли, продължаваше да обяснява ситуацията си, Куин се изкушаваше да го прекъсне и да повтори думите си, но вече обърнат към този, на когото ги беше казал. Само че не можеше да избие от ума си образа как Блей влезе заедно със Сакс и как се беше изчервил.
Струваше му много да се обърне към Джон и да процеди:
— Да намерим някакво решение, става ли? Просто ми позволи да те следвам. Няма да гледам. Обещавам.
Джон пишеше нещо с пръсти. Куин кимаше. После Блей тръгна да си ходи, като направи една крачка назад, а после втора и трета.
Още разговори. Блей говореше.
И после се обърна и излезе от помещението. За да вземе храна. И да се качи при Сакстън.
Тихото подсвиркване разтърси Куин и го накара да се съсредоточи върху казваното от Джон.
— Да. Разбира се.
Джон се намръщи.
— Искаш да лепна на челото ти фиш за неправилно паркиране ли?
— Моля?
— Съжалявам, имах чувството, че не следиш разговора. Явно съм бил прав.
Куин вдигна рамене.
— Погледни на нещата така. Вече нямам желание да те мъмря.
— О, добре. Но Блей е прав. Друг път няма да правя така.
— Благодаря, приятелю.
— Питие?