— Да. Добра идея. Чудесна — той заобиколи бара. — Мисля да си взема своя собствена бутилка.
19.
— Тя е мъртва.
При звука на мъжкия глас Ласитър погледна през рамо. Тор стоеше на прага на спалнята му, държейки се за касата на вратата.
Ласитър пусна поларения суичър, който прибираше в куфара. Цялото това стягане на багажа беше малко безсмислено, защото не би могъл да вземе със себе си нито един предмет, но му се струваше редно да подреди нещата си преди предстоящото си призоваване. След като бъдеше запратен в Междувремието, персоналът щеше да е принуден да изхвърли носените от него дрехи и малкото вещи, с които се беше сдобил.
Братът влезе и затвори вратата.
— Тя е мъртва — той докуцука до едно кресло и седна. — Ето, казах го.
Ласитър се отпусна на леглото, втренчен в мъжа насреща си.
— И си мислиш, че това е достатъчно.
— Какво искаш от мен, дявол да го вземе? Нямаше как да не прихне от смях.
— Моля ти се. Ако аз командвах това шоу, още преди месеци щях да съм ти я върнал тук долу и да съм се омел.
Тор избълва кратък, изненадах смях.
— Виж какво — измърмори Ласитър, — нямам желание да се ебавам с теб. Най-малкото си много плосък в гърдите, а аз си падам по цици. Освен това си свестен. Заслужаваш по-добра участ.
Тор вече изглеждаше истински шокиран.
— О, да му се не види — Ласитър стана и се върна при отворените чекмеджета на скрина. Извади чифт кожени панталони, тръсна ги, после отново ги сгъна.
Като намираше работа на ръцете си, се надяваше да изостри ума си. Не му се получаваше много добре обаче. Май трябваше да блъсне главата си в стената.
— Заминаваш ли някъде? — попита братът след известно време.
— Да.
— Вдигаш ръце от мен?
— Казах ти. Не аз определям правилата тук. Ще ме отзоват и предполагам, че по-скоро ще е рано, отколкото късно.
— И къде ще те пратят?
— Където си бях — той потрепери, макар това да беше реакция на страхливец. Ала цяла вечност в изолация щеше да бъде ад за някой като него. — Никак не изгарям от нетърпение за това пътуване.
— Да не би да отиваш... където е Уелси?
— Обясних ти, Междувремието за всеки е различно.
Тор захлупи лице с дланите си.
— Не мога да се изключа като с копче. Тя беше моят живот. Как, по дяволите, да.
— Като за начало гледай да не се кастрираш с юмрук, щом получиш ерекция заради друга жена.
Братът не отговори и Ласитър остана с впечатлението, че се е просълзил. И това ако не беше конфуз. Да му се не види. Ласитър поклати глава.
— Хич не съм подходящият ангел за тая работа, няма спор.
— Никога не съм й изневерявал — Тор вдиша рязко през носа. Като за подсмърчане прозвуча доста мъжествено. — Други мъже, дори и обвързани, от време на време поглеждат към чужди жени. Може би кръшват само епизодично. Но не и аз. Тя не беше идеална, но ми бе предостатъчна, за да ме прави щастлив. Когато на Рот му трябваше някой да държи Бет под око, преди още двамата да се обвържат, изпрати мен, защото знаеше, че няма да проявя и бегъл интерес. Буквално не е имало миг, в който да мисля за друга.
— Тази вечер го направи.
— Не ми припомняй.
Тоя си знаеше неговото.
— Ето затова аз ще поема с еднопосочен билет към страната, откъдето връщане няма, а твоята шелан ще си остане, където е.
Тор потърка гърдите си, сякаш изпитваше болка.
— Сигурен ли си, че не съм умрял и вече не съм в това въпросно Междувремие? Защото го чувствам точно както ти го описваш. Страданието си го има, но не е Адът.
— Знам ли. Някои въобще не съзнават, че са там. Но инструкциите ми бяха ясни и категорични: ти да я освободиш, за да може тя да продължи напред.
Тор отпусна ръце, сякаш беше приключил с този свят.
— Никога не съм си помислял, че може да има нещо по-лошо от смъртта й. Не ми е хрумвало развитие на нещата, от което би могло да ме заболи още повече — той изруга. — Трябваше да се сетя, че съдбата е садистична и безкрайно изобретателна. Представи си само, трябва да изчукам някоя, та любимата ми да се озове в Небитието. Върховно уравнение. Ама направо фантастично.
Това не изчерпваше и половината, помисли си Ласитър. Но не виждаше защо да повдига въпроса тъкмо сега.
— Трябва да знам нещо — заяви братът. — Като ангел вярваш ли, че някои са прокълнати от самото начало? Че има такива, обречени още от раждането си?
— Мисля... — по дяволите, не го биваше в задълбочените разсъждения. Никак не му беше присъщо. — Аз. предполагам, че в живота си всяко живо създание на тази планета се натъква на несгоди. Вероятността за това по дефиниция е лишена от справедливост и е напълно случайна.