— Ами този твой Създател? Той никаква роля ли не играе?
— Наш, не мой — измърмори Ласитър. — Не знам. Всъщност в нищо нямам голяма вяра.
— Ангел атеист?
Ласитър се позасмя.
— Може би затова все си имам ядове.
— Не, имаш си ядове, защото понякога можеш да бъдеш голям задник.
И двамата се изхилиха. После поседяха мълчаливи.
— Е, какво е нужно? — попита Тор. — Сега какво ще поиска съдбата от мен?
— Както обикновено: кръв, пот и сълзи.
— Аха — рече сухо Тор. — А пък аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще е крак или ръка.
Ласитър не отговори и братът поклати глава.
— Слушай, трябва да останеш и да ми помогнеш.
— Нищо няма да се получи.
— Ще се старая повече. Моля те.
След цяла вечност Ласитър се усети, че кимва.
— Добре. Хубаво. Ще остана.
Тор издиша продължително, сякаш почувства облекчение. Ала съзнаваше, че всички те все още бяха в беда.
— Знаеш ли — каза братът. — Не те харесах от пръв поглед. Взех те за дръвник.
— Чувството беше взаимно. Не че аз те взех за дръвник, не беше нищо лично. Както казах, никого не харесвам и в нищо не вярвам.
— Макар че оставаш, за да ми помогнеш?
— Не знам. Да речем, че искам това, което иска твоята шелан — той сви рамене. — В крайна сметка всички сме една стока, както живите, така и мъртвите: всеки търси дом. Плюс, че... Ти май никак не си лош.
Малко по-късно Тор се върна в стаята си. Когато стигна до вратата, видя подпряна на нея патерицата си.
Ноуан му я беше върнала. След като я беше забравил в Другата страна.
Взе я и влезе в стаята. Донякъде очакваше да я завари гола върху леглото си, готова за секс. Което беше пълен абсурд, разбира се, откъдето и да го погледнеш.
Паркира се върху едно кресло и се взря в роклята, с която Ласитър се бе отнесъл така грубо. Финият сатен беше разбъркан върху леглото като бурно море.
— Моята любима е мъртва — изрече той гласно.
Когато звукът от думите му отшумя, напълно внезапно едно нещо стана пределно ясно: Уелесандра, кръвна дъщеря на Реликс, никога вече нямаше да изпълни тази дреха. Никога нямаше да я облече през глава и да намести корсажа й, а после да освободи косата си от отвора за главата. Нямаше да потърси подходящи обувки за нея, а после да се ядоса, че е кихнала точно след като си е сложила спирала на миглите, нито да се притесни, че може да накапе плата.
Тя беше. мъртва.
Каква ирония. Той я жалееше през всичкото това време, а бе пропуснал най-очевидното. Тя нямаше да се върне. Никога.
Изправи се, отиде до леглото и се зае внимателно да сгъва роклята. Полата му се съпротивляваше, изплъзваше се от ръцете му и се спускаше към пода — правеше каквото си иска и се налагаше.
Също както Уелси при всевъзможни обстоятелства.
Когато някак успя да се справи, отнесе роклята в дрешника и я окачи на месингова закачалка.
По дяволите, щеше да я вижда всеки път щом влезеше там. Откачи я и я прибра в другия ъгъл помежду два костюма, които никога не носеше, и вратовръзки, купени за него не от спътницата му, а от Фриц.
После плътно затвори дрешника.
Върна се при леглото, просна се върху него и затвори очи.
Не беше задължително придвижването напред да включва и секс, каза си. Можеше да приеме смъртта й и да я пусне да си иде, за да я спаси, без помощта на някаква си гола жена. Да не би да се очакваше от него да обикаля преките, за да намери някоя проститутка и да я изчука? Това беше телесна функция като дишането. Трудно му бе да си представи как би могло да има някаква полза от нея.
Лежеше неподвижно и се мъчеше да извика в представите си гълъби, освобождавани от клетки, вода, нахлуваща през скъсана язовирна стена, вятър, духащ помежду дървета, и... Дявол да го вземе, сякаш върху вътрешната страна на клепачите му се излъчваше проклетият канал «Дискавъри».
Ала после, тъкмо когато взе да се унася, образите се промениха и преминаха към ленива синьо-зелена вода, в която нямаше течение. Спокойна. Топла вода. С влажен въздух наоколо.
Не беше сигурен кога точно е заспал, ала образът премина в сън, в който видя прелестна бледа ръка да лежи върху водата — същата синьо-зелена вода, в която нямаше течение. Спокойна. Топла.
В басейна бе неговата Уелси. Красивата му Уелси с щръкнали гърди, стегнат корем, съблазнителни бедра и влажна женственост. В съня си той се видя да влиза в басейна по няколкото стъпала, усети как дрехите му се мокрят.
Внезапно спря и погледна гърдите си.
Там бяха затъкнати кинжалите му. Пистолетите бяха под мишниците му. Патрондашът му бе закопчан около хълбоците.