Какви ги вършеше, по дяволите? Тия неща намокреха ли се, щяха да станат негодни за нищо.
Това не беше Уелси.
Небеса, не беше неговата шелан.
С вик Тор скочи в леглото и се отърси от съня. Опипа бедрата си в очакване да усети кожата си мокра. Но не, нищо от това не бе действително.
Само дето ерекцията му се беше завърнала. Както и мисъл, която отказваше да мисли, но която се загнезди в подсъзнанието му.
Погледна члена си и изруга, а видът му го накара да си припомни колко пъти го бе използвал за удоволствие и забавление. и за създаване на потомство.
Сега му се искаше той да клюмне и такъв да си остане.
Отпусна се отново върху възглавниците и тъгата го притисна като физическа тежест, когато осъзна истината, изречена от ангела. Той беше този, който не пускаше Уелси да продължи по пътя си.
Той самият бе проблемът.
ЛЯТО
20.
От привилегированата позиция зад бинокъла имението от другата страна на река Хъдсън изглеждаше огромно — масивна сграда, която се издигаше гордо на стръмните скали. През големите стъклени прозорци на всеки етаж струеше ярка светлина, като че липсваха масивни стени.
— Истински палат — отбеляза Зайфър, а думите му бяха поети от мекия, наситен с мирис вятър.
— Да — дойде отговор отляво. Кор свали бинокъла от очите си.
— Прекалено много е изложен на слънчева светлина. Предполага сигурно изпържване.
— Може би е оборудвал сутерена — предположи Зайфър. — С още от онези мраморни вани...
Ако се съдеше по тона му, войникът си представяше всевъзможни жени, покрити с пяна, и Кор го стрелна с поглед, преди да възобнови наблюдението.
Какво прахосничество. Асейл — син на един от най-великите братя, раждали се някога — би могъл да бъде боец, воин, може би дори брат, но тази провалила се Избраница, майка му, предпочете да му наложи друг път.
Въпреки че ако кучият син беше истински мъж, можеше да изкове съдбата си в преследвания, твърде различни от тези из мраморни вани. Както стояха нещата обаче, той представляваше просто още едно безполезно бреме за расата им, конте, лишено от достойни цели, с които да запълва времето си.
Макар че тази нощ всичко това можеше да се промени.
Под това облачно небе, озарявано от светкавици, въпросният вампир беше от голямо значение, поне за известно време. Безспорно участието му би могло да му струва живота, но в историческите книги би могъл да бъде запомнен с малката си роля в един сериозен повратен момент за расата им. Не че той го знаеше, разбира се.
Но пък кой очаква стръвта да е наясно, че привлича акули?
Като огледа ширналите се земи още веднъж, Кор реши, че липсата на дървета и храсти е резултат от разчистване преди строителството. Без съмнение, един аристократ би желал поддържани градини; фактът, че това затрудняваше доближаването до къщата, не представляваше нещо, което Асейл би взел предвид.
Добрите новини бяха, че макар да имаше голяма вероятност за наличие на стомана в цялостната конструкция на къщата — като част от носещите греди, крепежните елементи в пода и покрива — поне през прозорците беше достъпна.
— О, да, ето го и гордия собственик на дома — изръмжа Кор по повод мъжката фигура, преминаваща през главната гостна.
Дори нямаше спуснати завеси, с които да прикрива действията си. Също като хамстер в клетка.
Вампирът заслужаваше да умре заради глупавото си поведение и косата, преметната на гърба на Кор, започна да напява погребални мотиви.
Кор повиши увеличителната сила на бинокъла. Асейл вадеше нещо от горния си джоб — пура. И естествено, запалката беше златна. Вероятно живееше с убеждението, че огънят, също като готовите пакетирани ястия, може единствено да бъде закупен.
Щеше да е истинско удоволствие да го умъртви.
Наред с другите, които скоро щяха да се появят.
Съветът на глимерата напълно беше отсвирил Кор и бандата му от копелета. Нямаше покана за среща. Нито поздрави от лийдайъра Ривендж. Дори не бяха отговорили официално на писмото, което им изпрати през пролетта.
В началото това го вбеси до крайност. Но после една малка птичка изчурулика в ухото му и пред него се разкри друг път.
Често най-доброто оръжие във войната не беше кинжалът, пистолетът или дори оръдието. Беше нещо невидимо и смъртоносно, но не отровен газ. Нещо изключително леко и въпреки това с тежест отвъд границите на измеримото.
Информацията, сериозната и потвърдена информация, от източник в лагера на врага би могла да има силата на атомна бомба.
Посланието му до Съвета всъщност беше получено и по-важното — беше прието сериозно. Макар да не казваше нищо, великият Сляп крал мигом беше организирал лични срещи с всички оцелели глави на родове, при това на тяхна територия.