— Тор! — викна някой.
Нечия ръка го сграбчи. Някой друг изруга.
— Прострелян ли е?
— Кучи син.
С изругаване Тор отблъсна всички от себе си и възстанови равновесието си.
— За бога, съвсем добре съм.
Ви се беше наврял толкова близо пред лицето му, че на практика се намираше в носа му.
— Върви си у дома.
— Умът си ли изгуби...
— Само пречиш. Обаждам се за подкрепление.
Тор беше готов да спори, но Рот само поклати глава.
— Налага се да се храниш, братко. Време е.
— Лейла може да свърши това — намеси се Куин. — Държа я в готовност да премине в отсамната страна.
Тор погледна към четиримата мъже и знаеше, че е изгубил. Боже, телефонът на Ви вече беше долепен до ухото му. Също така разбираше, че донякъде са прави. Но боже господи, не желаеше отново да се сблъска с това изпитание.
— Върви си у дома — нареди Рот.
Ви приключи с разговора.
— Чакаме Рейдж да пристигне. Бинго!
Холивуд се появи, а Тор изруга няколко пъти. Но не можеше да се бори с тях. Нито с реалността.
С ентусиазма на пациент, на когото предстои ампутация, той се върна в имението. за да отиде и да открие Избраницата Лейла.
По дяволите.
През бинокъла си Кор наблюдаваше как почитаемият Асейл крачеше из обширната кухня и спря пред прозорец, гледащ право по посока на копелетата.
Мъжът продължаваше да е все така греховно красив с черната си коса и мургава кожа. Чертите му бяха толкова аристократични, че дори изглеждаше интелигентен, но нещата при глимерата стояха така. Често членовете й с правилни черти на лицата и добре сложени тела биваха приемани погрешно също така и за умни.
Вампирът се захвана да върши нещо, а Кор се намръщи и се зачуди дали не му се привиждаха разни неща. Уви. не. Мъжът наистина проверяваше механизма на огнестрелно оръжие, сякаш беше някаква обичайна дейност. И след като затъкна пистолета под идеално скроеното си сако, взе друг и повтори упражнението. Странно.
Дали кралят не го беше предупредил за възможни усложнения по време на посещението си?
Но не, това би било глупаво. Ако си глава на расата, не би искал да създаваш впечатлението, че си притиснат.
Особено ако това действително отговаря на истината.
— Излиза — обяви Кор, когато Асейл явно се запъти към гаража. — Няма да се срещне с Рот. Или поне не тази вечер. Или със сигурност не тук. Да прекосим реката. Веднага.
Те мигом се дематериализираха и приеха форма сред няколко бора на границата на имота.
Кор осъзна, че беше сгрешил по отношение на ландшафта. По цялата морава имаше кръгли затревени участъци, а тук, зад къщата, имаше купчина спретнато подредени не просто трупи, а цели дървета.
Както и брадва, забита в пън, трион... и неотдавна нарязани цепеници за горене.
Значи, мъжът имаше поне някакъв доген. И очевидно отчиташе колко е важно да не осигуряваш прикритие за нападатели. Освен ако сечта не бе извършена в името на по-хубавата гледка?
Но от тази страна на къщата не се виждаше друго освен гора.
В действителност Асейл не се държеше като средностатистически аристократ, помисли си мрачно Кор. Въпросът беше защо.
Вратата на най-близката до къщата гаражна постройка започна да се вдига беззвучно, а отварянето й разкриваше все по-обилна ярка светлина. Вътре се задейства мощен двигател, а после оттам се появи на заден ход ниска лъскава черна кола.
Когато автомобилът се закова на място и гаражната врата започна да се затваря, стана ясно, че Асейл чакаше търпеливо къщата да бъде обезопасена, преди да потегли. А когато го стори, не се движеше бързо и фаровете му не бяха включени.
— Тръгваме след него — нареди Кор, свали бинокъла и го закачи на колана си.
Като се дематериализираха на интервали, успяха да последват мъжа покрай реката по посока на Колдуел. Следенето не представляваше никакво предизвикателство. Въпреки че се намираше зад волана на мощна спортна кола, Асейл явно не бързаше. което при други обстоятелства Кор би си обяснил с факта, че като типичен аристократ той няма какво друго да прави, освен да изглежда добре в кожения си салон.
Но може би тук случаят не беше точно такъв.
Колата спираше на всички червени светофари, избегна магистралата и навлезе в преките на централната част на града със същата липса на припряност.
Асейл зави наляво. а после надясно. Отново наляво. Последваха още завои, докато не се озова в най-старата част на града, където тухлените обществени сгради бяха занемарени, а седалищата на благотворителни организации и кухните за бедни бяха по-често срещани от фирмите, гонещи печалба.