Нямаше как до мястото да бъде избран по-заобиколен маршрут.
Кор и шайката му от копелета го държаха под око, като се прехвърляха от покрив на покрив, занимание — което стана по-трудно поради усложняване на обстановката.
Но в следващия миг колата спря в една тясна алея между изоставен пансион и порутена жилищна сграда. Асейл излезе навън, като дърпаше от пурата си, а вятърът донесе сладостния й аромат до обонянието на Кор.
За момент Кор се почуди дали не ги бяха примамили в капан и посегна към оръжието си, а войниците му сториха същото. Но после в пряката се появи голям черен седан и спря на място, а причината за избраната от Асейл позиция стана очевидна. За разлика от новодошлите, вампирът беше паркирал така, че да може да потегли във всяка посока.
Мъдро, ако искаш да изчезнеш бързо.
От другата кола се показаха хора. Общо четирима.
— Сам ли си? — попита онзи отпред.
— Да. Както пожелахте.
Хората се спогледаха, сякаш искаха да си кажат, че намират отстъпчивостта на стоящия пред тях за налудничава.
— Носиш ли парите?
— Да.
— Къде са?
— У мен — английският на вампира наподобяваше този на Кор — с тежък акцент — но приликата спираше дотук. Произношението му беше изискано, а не грубиянско ръмжене. — Стоката ми у вас ли е?
— Да, тук е. Нека видим парите.
— След като огледам какво сте ми донесли.
Човекът, който водеше преговорите, извади пистолет и го насочи към гърдите на вампира.
— Няма да се получи така.
Асейл изпусна облак дим и завъртя пурата между пръстите си.
— Чу ли ме какво казах, загубеняко? — кресна човекът, а ръцете на тримата зад него потънаха в саката им.
— Да.
— Ще стане така, както ние искаме, загубеняко.
— Искате да кажете Асейл, любезни господине.
— Майната ти. Дай ми парите.
— Да, вярно, казахте го вече.
Внезапно вампирът погледна човека в очите от упор и след миг автоматичният пистолет в масивната му ръка започна да вибрира съвсем леко. Намръщен, оня насочи вниманието си към ръката си, като че се опитваше да й изпрати команда.
— Ето как правя бизнес аз — промърмори Асейл.
Дулото на пистолета постепенно започна да се отмества, като се отдалечи от вампира и описа широка окръжност все по-далече и по-далече. С нарастваща паника човекът се вкопчи в собствената си китка, като че беше чужда, но нищо от усилията му не повлия на променящата се траектория.
Докато оръжието постепенно се насочваше към държащия го, другите хора се разкрещяха и се отдръпнаха в различни посоки. Вампирът не каза нищо, не предприе нищо, просто остана напълно спокоен и с контрол върху случващото се. Накара останалите трима мъже да се заковат по местата си, като блокира телата им, но не и лицата. О, този израз на паника, който се бе изписал върху тях. Каква наслада.
Когато дулото се насочи към слепоочието на мъжа, Асейл се усмихна, а белите му зъби проблеснаха в мрака.
— Позволете ми да ви покажа как правя бизнес аз — произнесе тихо.
И в следващия миг човекът натисна спусъка и се простреля в главата.
Когато изстрелът прокънтя наоколо и тялото му се строполи на земята, очите на спътниците му се разшириха ужасено, въпреки че телата им продължаваха да са неподвижни.
— Ти — обърна се Асейл към намиращия се най-близо до — Донеси ми онова, което купих.
— Аз... аз... аз... — мъжът преглътна с усилие. — Нямаме нищо.
Асейл реагира с надменност, достойна за крал.
— Извинявай, какво каза?
— Не носим нищо.
— И защо така?
— Защото се канехме да. — на мъжа му се наложи да преглътне отново. — Канехме се да.
— Бяхте решили да ми приберете парите и да ме убиете? — когато не последва отговор, Асейл кимна. — В това има смисъл. Но без съмнение, разбирате какво е редно да предприема сега.
Докато вампирът продължаваше да подръпва от пурата си, мъжът, който говореше, започна да придвижва оръжието си, докато дулото му се озова опряно в собственото му слепоочие.
Един по един прозвучаха още три изстрела.
А после вампирът се приближи бавно и угаси пурата си в устата на първия покосен.
Кор се засмя леко, а Асейл се върна при автомобила си.
— Ще го следваме ли? — попита Зайфър.
Ето това беше въпросът. В този район имаше много лесъри, с които да воюват, и нямаше причина да ги е грижа дали Асейл трупа пари от зависимостите на хората. Все пак оставаха още доста часове от нощта и срещата му с краля може би тепърва предстоеше.
— Да — отговори Кор. — Но само ние с Троу. Ако приеме Рот, ще ви намерим.