— Именно по тази причина на всички са ни нужни мобилни телефони — отбеляза Троу. — За по-бърза и по-добра координация.
Кор изскърца със зъби. След като пристигнаха в Новия свят, той позволи на Троу да се сдобие с такъв, но не и на останалите. Обонянието и слухът на един боец, подхранваният му чрез тренировки и практика инстинкт, познаването на врага и на самия себе си, тези неща не пристигаха с месечната сметка. Освен това телефоните трябваше да се зареждат и винаги беше налице опасността да бъдат изгубени или откраднати.
Пренебрегвайки коментара, Кор нареди:
— Останалите вървете и намерете врага.
— Кой от всичките? — попита Зайфър и се засмя от сърце. — Бройката, сред която можем да избираме, нараства все повече.
Така си беше. Асейл не се държеше като аристократ. Подхождаше като мъж, който се старае да изгради своя собствена империя.
Напълно възможно бе този член на глимерата да е вампир от типа на Кор. Което значеше, че в някакъв момент можеше да се наложи да бъде елиминиран. При това не като странична, съпътстваща войната жертва.
В Колдуел имаше място само за един крал.
22.
Когато Тор прие форма обратно в имението на Братството, беше бесен на целия свят. Отвратително и грозно разярен.
Влезе във вестибюла и помоли Фриц да отблокира ключалката дистанционно, без да му се пречка на пътя. Нямаше нужда който и да било да го вижда в такова състояние...
На молбата му беше отвърнато и вътрешната врата поддаде на натиска, а той влетя във фоайето без публика. Целият първи етаж на къщата беше потънал в тишина, догените се бяха възползвали от отсъствието им, за да се погрижат за спалните на горния етаж, преди да започнат подготовката за Последното хранене.
По дяволите. Вероятно щеше да се наложи да напише съобщение на Фюри, за да разбере къде се намира Лейла...
Заради внезапно задействал се инстинкт той извърна рязко глава и насочи поглед към трапезарията. Някакъв вътрешен глас го тласна да продължи да върви, преведе го през сводестите врати, накара го да отмине дългата полирана маса. и да влезе в кухнята през летящата врата.
Ноуан стоеше пред плота и чупеше яйца в керамична купа.
Сама.
Спря по средата на онова, което вършеше, качулката й се повдигна и тя извърна лице към него.
По някаква причина сърцето му заблъска бясно.
— Плод на въображението ми ли беше? — попита.
— Моля?
— Това, че те видях във фоайето, преди да тръгна, фантазия ли е било?
Ноуан бавно спусна ръката си и яйцето в нея бе спасено от счупване. Временно.
— Не.
— Свали отново качулката си.
Не беше молба, а заповед. Такава, каквато Уелси никога не би преглътнала. Ноуан от своя страна се подчини покорно.
И ето че тя се разкри пред погледа му с русата си коса, прибрана в дебела колкото въже плитка, с бялата си кожа и сияйните очи.
— Казах на Ласитър. — тя прочисти гърло. — Ласитър ме попита дали бих те нахранила.
— И ти какво му отговори?
— Да.
Внезапно той си я представи в басейна, носеща се по гръб, напълно гола, с вода, обгърнала топлата й плът.
Тор протегна ръка и се подпря на един шкаф. Беше трудно да се каже какво го разтърси повече — неочакваната потребност да впие зъби в шията й или пълното му отчаяние само при мисълта за това.
— Все още съм влюбен в моята шелан — чу се да произнася.
И именно в това си оставаше проблемът. Цялата му решимост и всички тези глупости с обръщането на нова страница ни най-малко не бяха променили чувствата му.
— Знам — отговори Ноуан. — И се радвам за това.
— Редно е да използвам Избраница — той направи една крачка към нея.
— Знам. И съм съгласна с това. Тяхната кръв е по-чиста.
Той направи нова крачка.
— Ти си с добро потекло.
— Бях — отвърна рязко тя.
Крехките й рамене започнаха да треперят съвсем леко, като че беше почувствала глада му, а хищникът у него се пробуди. Изведнъж осъзна, че желае да скочи върху плота, до който беше застанала тя, за да може да...
Какво да направи?
Е, това беше очевидно.
Макар сърцето и съзнанието му да не представляваха нищо повече от празна ледена пързалка, замръзнала и плоска до крайност, останалата част от него беше жива, тялото му пулсираше с копнеж, който заплашваше да сложи край на добрите му намерения, нужното благоприличие. и на скръбта му.
Направи още няколко крачки към Ноуан и го осени ужасяващата мисъл, че именно това имаше предвид Ласитър, като му каза да пусне Уелси да си върви — в този миг той я беше оставил зад гърба си. Не го интересуваше нищо освен миниатюрната жена пред него, която правеше всичко възможно да остане на мястото си, докато той се спускаше към нея.