Спря едва когато се намираше на трийсет сантиметра от жената. Погледът му се плъзна надолу, отмина сведената й глава и се впи в деликатно пулсиращата вена на шията й.
Тя дишаше също така учестено като него.
И когато вдиша, той долови мирис.
Не беше страх.
Най-скъпа Скрайб Върджин, той беше огромен.
Застанала в сянката на извисяващия се над нея воин, Ноуан почувства излъчващата се от него топлина, все едно стоеше пред разбунтувал се огън. И въпреки това. не я изгаряше. И тя не се боеше. Стопли едно толкова дълбоко кътче в нея, че тя не го разпозна веднага като част от себе си.
Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че след миг той щеше да се впие във вената й, а тя щеше да му позволи, но не защото ангелът го поиска от нея и не защото даде клетва, нито пък за да се отплати за нещо от миналото.
Тя. искаше той да го направи.
От него се разнесе просъскване и тя знаеше, че Тормент вече е отворил уста и е разкрил уголемените си кучешки зъби.
Беше време. И тя не нави нагоре ръкава си. А освободи яката на робата, разтвори я широко около раменете си и наклони глава на една страна.
Предостави му шията си.
О, как блъскаше сърцето й.
— Не тук — произнесе дрезгаво той. — Ела с мен.
Хвана я за ръката, дръпна я в килера и затвори вратата. Стените на тясното помещение бяха покрити с рафтове, по които се мъдреха живописни буркани с консервирани плодове и зеленчуци; топлият въздух ухаеше приятно на прясно смляно брашно.
Когато лампата над главите им светна и вратата се заключи, тя знаеше, че го беше сторил той със силата на мисълта си. Остана взрян в нея, а кучешките му зъби се удължиха още повече, симетричните им бели върхове се подаваха изпод леко повдигнатата горна устна, докато в същото време очите му горяха.
— Какво да направя? — попита с пресипнал глас тя.
Той се намръщи.
— Какво имаш предвид?
— Какво да направя... за теб? — симпатът просто си бе взел онова, което му бе нужно, без изобщо да се интересува от нея. А баща й, естествено, никога не беше допускал от нея да се храни мъж. Дали имаше определен начин, по който.
Внезапно Тормент като че се изтръгна от завладялата го вихрушка и отново дойде на себе си. Но въпреки това тялото му остана напрегнато, прехвърляше тежестта си от крак на крак, юмруците му се стягаха и отпускаха, стягаха. и отпускаха.
— Никога ли не си.
— Баща ми ме пазеше. А после бях отвлечена. Преди това никога не го бях правила.
Тормент вдигна ръка и хвана главата си, сякаш изпитваше болка.
— Чуй ме, това е.
— Кажи ми какво да направя.
Той отново устреми поглед към нея, а тя си помисли колко му подхождаше името му. Как страдаше само.
— Нуждая се от това — произнесе той, като че на себе си.
— Да, така е. Толкова си слаб, че се измъчвам да те гледам.
Само че той щеше да сложи край на това, помисли си тя, след като погледът му помрачня. И тя знаеше защо.
— Твоята шелан е добре дошла в този момент — заговори Ноуан. — Извикай я в съзнанието си. Остави я да заеме моето място.
Всичко бе позволено, стига да му помагаше. Заради огромната доброта на Тормент към някогашната й личност и заради жестоките машинации на съдбата срещу него тя би сторила всичко за него.
— Може да те нараня — изрече остро той.
— Не по-зле от онова, през което вече съм преминала.
— Защо.
— Спри да говориш. Спри да се опитваш да разсъждаваш. Направи каквото е нужно, за да се погрижиш за себе си.
Настъпи дълго и напрегнато мълчание. А после осветлението се изключи и малкото помещение потъна в мрак, като единствената светлина проникваше през матовите стъкла на вратата.
Ноуан рязко си пое въздух. Тор задиша учестено.
И после едната му ръка обгърна талията й и я дръпна напред. Когато се блъсна в гърдите му сякаш в стена, тя се почувства, все едно е била захвърлена върху скали, и слепешком протегна ръка, за да се улови за нещо.
Кожата на ръцете му беше гладка и гореща, а мускулите му ясно очертани.
Дърпаше я. Дърпаше плитката й... А после косата й се разпусна и главата й бе освободена от тежестта.
Голямата му длан се плъзна между кичурите, пръстите му се преплетоха с тях и продължиха да дърпат надолу. Шията й се изви още повече, а гръбначният й стълб беше принуден да я последва, докато Ноуан не се оказа поддържана изцяло от неговата мощ.
Дезориентирана и изгубила равновесие, за миг тя забрави какво правят, подобно на него, преди да затъмни помещението.