Потърси лицето му и го откри, но това не й дари утеха. Не успяваше да зърне чертите му, не успяваше да открие него в мъжкото тяло, на което се беше опряла.
Мигом образът му се сведе единствено до една анонимна маска. А тялото му не принадлежеше на Тормент — братът, положил усилия да я спаси, а на някакъв непознат.
Но нямаше връщане назад, не би могла да спре въртенето на колелото, на което даде начален тласък.
Хватката му, ръцете му, притиснатото му към нея тяло се стегнаха още повече. Тя се напрегна, а той сведе глава, дълбоко от гърдите му се разнесе глухо ръмжене, богатият му и наситен аромат почти заглуши чувството й за страх.
Прозвуча въздишка, последвана от фино одраскване, започнало от ключицата и продължило нагоре.
Паниката я сграбчи.
Присъствието му, хватката му около нея, това, че не виждаше ясно всичко, свързано с преживяваното, я върна назад към миналото и тя изгуби контрол.
И именно тогава той заби зъби.
Със сила.
Ноуан изплака и направи опит да го отблъсне, но кучешките му зъби вече бяха проникнали дълбоко, а болката наподобяваше ужилване от пчела. И после дойде засмукването, мощно засмукване, придружено от неудържимо треперене на цялото му тяло. Нещо твърдо стърчеше от таза му и се притискаше към корема й.
Като използва цялата си сила, тя се опита още веднъж да се освободи, но усилията й бяха като лек бриз пред лицето на ураганна буря. И тогава. Тазът му започна да се движи с въртеливо движение, притиснат към нея, членът му се отъркваше в робата й в търсене на път навътре, а във въздуха се носеха стонове на доволство. Той дори не почувства страха й, толкова погълнат беше.
С разсъдъка си тя не можеше да си обясни факта, че беше желала това. Втренчила поглед в тавана, си припомни как в миналото напразно се беше борила и както и тогава, се помоли всичко това да свърши колкото може по-бързо.
Най-скъпа Скрайб Върджин, какво беше направила.
Тялото й, притиснато към това на Тор, предоставяше всичко, което имаше да предложи: кръв, дихание, плът. И бог беше свидетел, че той го вземаше, грабеше лакомо и ненаситно, пиеше с пълно гърло и желаеше нещо повече от вената.
Желаеше сърцевината на тази жена. Искаше да е в нея, докато поглъща от нея. И това беше самата истина, макар да беше напълно наясно, че тя не е Уелси. Косата й не беше същата на допир — тази на Ноуан се стелеше права надолу, а не на буйни къдрици. Кръвта й нямаше същия вкус — усещането на върха на езика и в гърлото му беше съвсем различно. А тялото й беше по-слабо и крехко, не така жилаво и силно.
Но той все пак я желаеше. Проклетият му член напираше без ни най-малък свян, готов да превзема и... да владее. Поне сексуално.
По дяволите, тази огнена топка от желание и потребност нямаше нищо общо с невзрачното и анемично хранене, което беше имал с Избраницата Селена. Така и трябваше да бъде — тази невъздържаност, това отърсване от цивилизованата обвивка, за да се освободи скритият в него звяр.
И дявол да го вземе, той се отдаде изцяло на усещането.
Помести Ноуан, като си позволи ръцете му да се плъзнат надолу по талията, докато накрая не сграбчи дупето й. Рязко я притисна към остъклените врати на един шкаф и витрините му задрънчаха. Не възнамеряваше да бъде груб, но беше невъзможно да се бори срещу потребността. И по-лошото, дълбоко в душата си той не го искаше. Надигна глава и нададе рев, който оглуши дори самия него, и после отново впи зъби в нея, изгубил контрол над себе си заради тържеството на така дълго лишаваните сетива.
Второто пробождане беше по-високо и по-близо до челюстта, а той засмука още по-жадно. Даваното му от нея бързо подхрани мускулите му, заздрави го, възстанови го, възвърна целостта му.
Засмукването. Дявол да го вземе, засмукването.
Когато най-накрая отдели глава, той беше опиянен от нея, главата му се въртеше, но този път по причина, различна от глада за кръв. Следваше сексът и той всъщност се озърна за легло.
Само че. Те се намираха в килера. Какво, за бога. По дяволите, дори не помнеше как се стигна дотук.
Със сигурност обаче не желаеше да я остави да кърви, така че сведе глава. Протегна език и го плъзна по шията, която беше пробил на две места, като се наслади на кадифената й повърхност, вкуси я, подуши я.
Мирисът, проникнал в ноздрите му, не беше от фабричен парфюм. И не беше наситеният аромат на възбудена жена, както в началото.
Тя беше ужасена.
— Ноуан? — промълви, едва сега почувствал, че тя трепери.
Тя издаде дрезгав стон и започна да ридае, а той, подвластен на шока, изпадна във вцепенение. Миг по-късно възвърна сетивата си и почувства как ноктите й дращят горната част на ръцете му, а крехкото й тяло се бори за свобода.