Незабавно я пусна.
Ноуан се блъсна в ъгловия скрин и после се втурна към вратата, дърпаше бравата с такава сила, че имаше опасност да счупи матовото стъкло.
— Почакай, ще те пусна.
В мига щом освободи ключалката, тя изскочи навън, прелетя през кухнята и побягна, сякаш спасяваше живота си.
— По дяволите! — той се втурна след нея. — Ноуан!
Не го беше грижа кой може да го е чул да вика името й. Докато минаваше покрай дългата маса, гласът му ехтеше под високия таван на трапезарията, а после се озова във фоайето.
Когато стъпи върху изобразеното на пода ябълково дърво, в съзнанието му изникна спомен от онази нощ, в която се опитаха да я върнат у дома й, и как нощницата й се вееше около нея, превръщайки я в призрак, докато тя тичаше през осветената от луната ливада.
Сега същото се случваше с робата й, докато тя бързаше към главното стълбище.
Паниката на Тор нарасна дотолкова, че той се дематериализира и прие форма на половината разстояние, но пак остана зад нея. Продължи да я гони, последва я покрай кабинета на Рот и после вдясно по коридора.
В мига щом достигна до спалнята, в която беше настанена, тя се втурна вътре и хлопна вратата.
Той се озова пред стаята й точно навреме да чуе изщракването на ключалката.
Докато кръвта й кипеше във вените му и му даваше силата, липсвала му до този момент, както и апетита за храна, който не беше имал, той си припомни всичко сторено от него, докато се бе вкопчил в шията й.
Тя се отдаде доброволно и с щедрост, а той взе прекалено много и прекалено бързо в тъмното помещение, където той би могъл да е всеки, а не онзи, когото бе приела да нахрани.
Беше я уплашил. Или дори по-лошо.
Завъртя се, облегна се на вратата и подгъна колене, докато задните му части не срещнаха пода.
— Дявол да ме вземе...
По дяволите. Проклет да беше.
О, почакай, той вече беше прокълнат.
23.
Точно преди часа за затваряне на «Желязната маска» Хекс се намираше в офиса си и клатеше глава към големия Роб. Помежду им върху бюрото й лежаха още три пакетчета кокаин, белязани със символа за смърт.
— Занасяш ли се с мен?
— Иззех ги от един тип преди десет минути.
— Задържа ли го?
— В границите на законното. Казах му, че имам да попълвам документи. Май забравих да му спомена, че е свободен да си тръгне. За щастие, е толкова пиян, че не го е грижа за гражданските му права.
— Тогава ще отида да поговоря с него.
— Той е там, където обичаш да ги намираш.
Тя излезе и пое наляво. Стаята за разпити се намираше в далечния край на коридора и не се заключваше — последното, от което се нуждаеха, бяха разправии с колдуелската полиция. А като се имаше предвид всичко случващо се под този покрив всяка нощ, всеизвестен факт бе, че полицаите непрестанно си вряха носа в клуба.
Отвори вратата и изруга. Мъжът, седнал до масата, вече не беше на себе си, брадичката му беше отпусната върху гърдите, ръцете му висяха покрай тялото, а краката му бяха сгънати в коленете и отпуснати настрани. Беше облечен като старомодно конте в стил стиймпънк*. Носеше тесен черен костюм и бяла риза с висока дантелена яка и естествено, нищо не беше както трябва. На първо място тъканта. На второ, фактът, че нито една част от облеклото му не беше ръчно изработена. Даже копчетата... Но така ставаше, когато хора, обичащи да се правят на интересни, нагазеха дълбоко в исторически води. Винаги объркваха всичко.
[* Направление в научната фантастика, описващо цивилизация, усвоила до съвършенство механиката и парните двигатели. Модата стиймпънк съчетава съвременния стил на обличане с елементи и аксесоари, характерни за викторианската епоха — корсети, турнюри, жартиери, гети, цилиндри, джобни часовници, чадъри и т.н. — Бел.ред.]
Затвори тихо вратата, приближи си към него мълчаливо със стиснат юмрук. и удари по масата, за да го събуди.
О, виж ти, имаше тънък бастун, с който допълваше тоалета си. И пелерина.
Мъжът отскочи назад и столът се залюля на два крака, а тя улови бастуна от абаносово дърво във въздуха и остави на гравитацията да реши какво да прави с човека.
Очарователно. В отворената му уста зърна, че на съответните места бяха залепени фалшиви уголемени кучешки зъби от порцелан. Вероятно това го караше още повече да се има за Франк Лангела*.
[* Американски актьор, известен с ролята си на демоничния герой Борис Болкан в мистичния трилър на Роман Полански «Деветата порта». — Бел.ред.]