Тя седна точно в мига, когато той се приземи по гръб, и заоглежда сребърния череп на върха на бастуна му, а през това време той се надигна от пода, отупа тъпанарския си костюм и вдигна стола, за да се настани отново на него. Приглади мастиленочерната си гладка коса, където се виждаха корени с миши цвят.
— Да, ще те пуснем да си вървиш — заяви тя, преди да е попитал. — И стига да ми кажеш каквото искам да знам, няма да замесваме приятелчетата ни от полицията.
— Да. Добре. Благодаря.
Поне не се опитваше да говори с британски акцент.
— Откъде взе кокаина? — тя вдигна ръка, когато той отвори плювалника си. — Преди да ми излезеш с номера, че принадлежи на твой приятел и ти само го съхраняваш, или че си взел сакото му назаем и той е бил в джоба, държа да те уведомя, че в полицията няма да повярват повече от мен на подобна глупост, гарантирам, че ще имат възможност да изслушат лъжите ти.
Настъпи дълга пауза, по време на която тя се взираше в него. Дори си беше сложил червени контактни лещи, за да придаде повече блясък на очите си.
Запита се дали той някога е пробвал да се дематериализира през стена. Беше готова да му окаже съдействие да опита.
— Купих го на ъгъла на Трейд и Осма. Преди около три часа. Не знам името на мъжа, но обикновено е там всяка вечер между единайсет и дванайсет.
— Само пакетчета с този символ ли продава?
— Не — мъжът като че се поотпусна, а акцентът му от Джърси стана по-изявен. — Пласира всичко наред. През пролетта понякога не успявах да се добера до кокаин. Но не знам защо, от един месец насам винаги има наличен. Това ми допада.
Дали пък подражанието на Дракула не беше форма на бунт срещу култа GTL*.
[* GTL — съкращение от Gym, Tan, Laundry (фитнес, тен, чисто бельо) — реплика от американския сериал «Джърси Шор», обобщаваща основните правила, които трябва да следва модерният мачо. — Бел.ред.]
— Под какво име е известна стоката? — попита.
— Кинжалът. Пасва на това, което представлявам — той посочи към дрехите си, а червеният камък на пръстена на кутрето му проблесна на светлината. — Аз съм вампир.
— Сериозно ли? Мислех, че не съществуват.
— О, съвсем истински сме — той й хвърли многозначителен поглед, а очите му заблестяха похотливо. — Мога да те запозная с някои хора. Да те заведа на сборище.
— Те не са ли за вещици?
— Имам три жени.
— Май е доста пренаселено у вас.
— Търся си четвърта.
— Интересно предложение, но съм омъжена — при произнасянето на тези думи нещо я прободе в гърдите. — Щастливо, ако мога да допълня.
Не беше сигурна заради кого от двама им добави последното. Боже, Джон...
Почукването на вратата беше тихо.
— Да — викна тя през рамо.
— Имаш посетител.
В мига щом репликата стигна до ушите й, тялото й се събуди за живот и изведнъж почувства, че е готова да изхвърли навън този маскиран нещастник с главата напред.
Джон беше подранил тази вечер, а нея това я устройваше.
— Приключихме — обяви тя и се изправи.
Човекът също стана, като разшири ноздри.
— Боже, парфюмът ти е. невероятен.
— Не носи подобни гадости в заведението ми или следващия път няма да има разговор. Ясно ли е?
Отвори вратата и долови аромата на обвързан мъж, който се носеше от хелрена й. Мирисът на силни подправки изпълваше целия коридор...
Ето го и него. В другия край. Застанал пред офиса й.
Нейният Джон.
Той извърна глава към нея, кимна и се усмихна с дяволит поглед в очите. А това значеше, че е повече от готов за нея.
— Красива си — произнесе фалшивият вампир, докато пристъпваше към нея.
Тя точно се канеше да го фрасне, когато Джон зърна малкия надървен загубеняк. Не го прие никак добре. Дотича по коридора, а ботушите му блъскаха по пода с такава сила, че заглушаваха басовете на музиката от заведението.
Палячото с неговата шапка и пелерина все още беше напълно съсредоточен върху нея, но това не продължи дълго. В мига щом зърна устремения към него почти сто и петдесет килограмов мускулест гигант, той се сгуши и скри зад Хекс.
Много мъжествено. Да. Наистина добър екземпляр.
Джон спря при вратата и блокира всякаква възможност за бягство, а красивите му сини очи гледаха свирепо над рамото й право към човека. Боже, искаше й се да прави секс с него, помисли си тя.
Представи ги взаимно с небрежно махване с ръка.
— Това е Джон, мъжът ми. Джон, този човек тъкмо си тръгваше. Ще го изпратиш ли до вратата, скъпи?
Преди фалшивият вампир да успее да отговори, Джон оголи зъби и просъска. Това беше единственият друг звук освен подсвиркване, който можеше да издаде, но той въздействаше по-добре от всякакви думи.