Които биха могли да стоят точно пред вратата и да слушат.
По дяволите... Това беше долнопробно.
Той въртеше тайна любов. със собствената си жена.
В началото му се струваше толкова вълнуващо. Откраднати срещи, каквито не бяха имали като гаджета. Смяташе, че винаги ще му се струва така забавно.
Само че над тях открай време имаше надвиснали сенки, нали така?
Стисна очи, осъзнал, че му се искаше да го прави в легло. Тяхно общо легло. И не защото беше старомоден, а защото му липсваше тя, спяща до него.
— Какво има, Джон?
Отвори рязко клепачи. Не биваше да забравя, че тя е наясно с мислите му. Дори способностите й на симпат да бъдеха оставени настрана, тя го познаваше както никой друг. И сега, когато зърна металносивите й очи, гърдите му се стегнаха от тъга. Не му се говореше по въпроса обаче. Времето им заедно беше твърде кратко.
Целуна я продължително и страстно, защото реши, че това е най-добрият начин за отвличане на вниманието и на двама им. И той подейства. Когато езикът й срещна неговия, той отново се раздвижи в нея и дългите тласъци му предложиха утеха. Ритъмът беше бавен, не неумолим и той се отнесе на място, където съзнанието му се успокои.
Този път финалът дойде като плавно надигаща се вълна и той й се отдаде с известно отчаяние.
Когато всичко отмина, както се случва с всеки оргазъм, изведнъж до слуха му твърде натрапчиво започнаха да достигат далечният тътен на музиката, потракването на токчета в коридора и приглушеното позвъняване на нечий мобилен телефон.
— Какво не е наред? — попита Хекс.
Телата им се откъснаха едно от друго и той забеляза, че бяха почти напълно облечени. Кога за последно се случи да са съвсем голи?
Боже. Беше в онзи блажен период след обвързването им. Което сега му изглеждаше като далечен спомен. Може би свързан с някоя друга двойка.
— Как мина нощта с Рот? — попита тя, докато вдигаше панталоните си. — Това ли те тревожи?
Не успяваше да фокусира разсъдъка си, но за щастие, ръцете му действаха съвсем добре, при това не само за да вдигнат ципа на панталона му.
— Срещата мина добре. Но все пак е трудно да сме сигурни. Глимерата я е грижа единствено за благоприличието.
— Хм... — тя нямаше кой знае какво да каже на тема
Братството. Но пък като се имаше предвид как се отнесоха към желанието й да се бие, Джон се изненада, че изобщо се поинтересува.
— А как мина твоята нощ? — изписа той.
Тя взе нещо, върху което лежеше преди миг.
— Имаме нов дилър в града.
Той улови малкото пакетче, което му подхвърли, и се намръщи, като видя символа, отпечатан върху целофана.
— Какво е това, по дяволите? На. Древния език е.
— Да, и нямаме никаква представа кой стои зад всичко това. Но ти обещавам едно. Ще разбера.
— Кажи, ако мога да помогна.
— Ще се справя.
— Знам.
Последвалата натрапчива и продължителна тишина му напомни къде се намираха в отношенията си. и къде не се намираха.
— Прав си — произнесе внезапно тя. — Нарочно не те каня в дома си. И тук ми е достатъчно трудно да се разделяме.
— Бих могъл да остана. Да се преместя при теб и.
— Рот никога няма да го допусне. И ще е напълно прав, държа да допълня. Твърде ценен си за него, а моята хижа не може да се мери с имението по безопасност. Пък и какво ще правиш с Куин? Той също има право на нормален живот, а там, където сте в момента, разполага поне с някаква независимост.
— Да редуваме дните тогава.
Тя вдигна рамене.
— А когато и това започне да не ни стига? Джон, с толкова разполагаме и е повече, отколкото имат много други. Не мислиш ли, че Тор би убил, за да има възможността да.
— На мен не ми стига. Аз съм ненаситен, а ти си моя шелан, не някоя на повикване.
— А аз не мога да се върна в имението. Съжалявам. Ако го сторя, накрая ще ги намразя. Също и теб. Иска ми се да игнорирам онова, което ме дразни, но не съм в състояние.
— Ще говоря с Рот.
— Не в Рот е проблемът. Те се съобразяват с теб. Всички до един.
Когато той не отговори, тя се надигна, положи длани върху лицето му и се взря в очите му.
— Така е писано да бъде. Сега върви, за да мога да затворя. И утре вечер се върни при мен веднага щом можеш. Броя минутите.
Целуна го настоятелно.
После се обърна и напусна офиса.
24.
Ноуан се събуди от силен и ужасяващ писък, достоен да съпътства кърваво убийство. Отне й миг да осъзнае, че звукът излиза от нея. Устата й беше широко отворена, тялото й беше напрегнато, а белите й дробове я изгаряха, когато издишаше.