На мига се озова обратно долу в килера със зъби, впити в гладката шия на Ноуан, засмукваше и преглъщаше, за да напълни стомаха си, а ръцете му я притискаха силно към тялото му.
Твоята шелан е добре дошла в този момент.
Той поклати глава при прозвучаването на гласа й в съзнанието му. Но после осъзна, че там се криеше отговорът. Отново стисна възбудата си и заяви на мозъка си, че образите са на неговата Уелси. Че чувството, осезанието, ароматът, вкусът. Всичко това представляваше неговата Уелси, а не друга жена.
Това не беше спомен. Неговата шелан се намираше отново при него.
Изпитаното облекчение беше така внезапно, че той се сепна и отвори широко очи. Тялото му потръпваше, но не само заради оргазма, а и от изненада, че се случваше наистина, а не просто в света на сънищата.
Докато се галеше и наблюдаваше как стига докрай, ерекцията му вършеше онова, за което беше създадена. Гледката не беше еротична, а по-скоро биологична. Осъзна, че това представляваше просто функция на организма му. Също като дишането и яденето. Да, усещането беше приятно, но същото важеше и за дълбокото поемане на въздух. В този вакуум от емоции, в тази самотна душ-кабина всъщност всичко се изчерпваше с поредица от еякулации с помощта на простатата му.
Чувствата придаваха съдържание на секса, независимо дали ставаше дума за фантазия, или за акт с твоята спътница... или с някоя друга, която не харесваш чак толкова много.
Или не желаеш да харесваш, подсказа му един вътрешен глас.
Когато тялото му приключи, той се стресна, че това е бил само първи рунд, защото ерекцията беше в пълна сила, точно както когато започна. Но поне нямаше усещането, че е изменил на спътницата си. Всъщност не чувстваше абсолютно нищо, а това беше добре.
Изплакна се, излезе от кабината, избърса се с кърпа. и я взе със себе си в спалнята. Нямаше съмнение, че след като хапнеше и легнеше, положението щеше да стана доста мърляво, при това не поради някакви проблеми с храносмилането. Но всичко беше. наред. Дотолкова наред, колкото някога можеше да бъде за него.
Сексът с неговата шелан беше значим, разтърсващ, горещ, преобразяващ. Това тук беше секси колкото хрема. Стига да не мислеше за.
Той си наложи да престане и прочисти гърло, въпреки че не говореше на глас. Стига да не мислеше за никой друг от женски пол, всичко щеше да е наред.
25.
На следващата вечер Кор стоеше в нишата пред входа на една тухлена сграда в самия център на града. Потънала навътре с близо метър, тя оформяше пространство, наподобяващо ковчег, и му осигуряваше сянка, в която да се прикрие, както и защита от заблудени куршуми.
Съвсем сам, той беше абсолютно бесен, докато оглеждаше района и държеше под око лъскавата черна кола, която проследи.
Вдигна ръка и погледна часовника си. Отново. Къде бяха войниците му?
Отделянето му от групата, за да последва Асейл, го доведе до тук, но преди да потегли, нареди на останалите да се присъединят към него, щом приключат с първата серия битки. Задача, която не би трябвало да представлява проблем. Всичко, което се налагаше да сторят, беше да направят оглед, като преминават от покрив на покрив в частта от града, където продажбата на наркотици беше най-активна.
Никак не беше сложно.
И въпреки това продължаваше да стои сам.
Асейл все още се намираше в отсрещната сграда и по всяка вероятност общуваше с други хора, подобни на убитите от него предишната вечер. В нея привидно се помещаваше художествена галерия, но Кор беше старомоден, а не наивен. Всякакъв вид стоки и услуги биха могли да се договарят в което и да е «легитимно» учреждение.
Асейл се появи обратно навън след близо час и лампата над задния вход на галерията освети гъстата му черна коса и чертите, придаващи му вид на хищник. Ниската му спортна кола, с която сновеше насам-натам, беше паркирана наблизо и докато я заобикаляше, на малкия му пръст проблесна пръстен.
С тези си движения и с типичното си черно облекло той изглеждаше... всъщност точно като вампир. Жесток, чувствен, опасен.
Спря при вратата на колата и бръкна в сакото си за ключовете.
И в следващия миг се обърна към Кор с пистолет в ръка.
— Наистина ли мислиш, че не съм наясно откога ме следиш?
Акцентът му беше толкова характерен за Древния свят и толкова натрапчив, че би звучал като чужд език, ако Кор не познаваше от първа ръка въпросния диалект.
Къде бяха проклетите му войници?
Когато Кор се подаде от сенките, самият той с автоматичен пистолет в ръка, забеляза не без задоволство, че другият мъж се притесни донякъде, когато го разпозна.