26.
Проклет да беше, но Тор забелязваше разликата у себе си. Колкото и да мразеше да го признае, когато заедно с Джон и Куин поеха към своя район от централната част на града, той се чувстваше по-силен, по-пъргав... с по-ясно съзнание. И сетивата му се бяха пробудили. Вече нямаше проблем с пазенето на равновесие. Зрението му беше на ниво. Колкото до слуха му, успяваше да долови драскането на ноктите на плъховете, докато се щураха, за да се изпокрият.
Никога не осъзнаваш колко гъста е била мъглата, докато не се вдигне.
Безспорно храненето представляваше нещо могъщо, особено при неговия тип работа, и да, очевидно се нуждаеше от нова професия. Счетоводител. Берач на памук. Психотерапевт на кучета. Всичко, при което пяла нощ седиш на задника си.
Но пък, от друга страна, не би могъл да отмъсти за Уелси, докато върши нещо такова. И след всичко случило се предишната нощ, от станалото в килера до онова, което правеше със себе си, след като най-накрая се озова в леглото, му се струваше, че има какво да изкупва пред нея.
Боже, фактът, че Ноуан му даде такава сила, го караше да си мисли, че по някакъв начин паметта на Уелси е била потъпкана. Опетнена. Съсипана.
Когато се храни от Избраницата Селена, това не го притесни толкова много — може би защото още се намираше в състояние на шок и ступор... или по-вероятно защото не изпита и най-малка възбуда преди, по време или след това.
Дявол да го вземе, беше толкова готов за битка тази нощ.
И на по-малко от три пресечки намери каквото търсеше — смрадта на лесъри.
Когато той и момчетата се затичаха, без да обелят дума, той не извади нито едно от оръжията си. При настоящото си настроение предпочиташе ръкопашен бой и ако извадеше късмет.
Викът, прозвучал на фона на далечния приглушен звук от трафика, не беше дошъл от жена. Плътен и дрезгав, той можеше да се е откъснал само от гърлото на мъж.
Дотук с тактиката за тиха атака.
Увеличи скоростта си и зави зад близкия ъгъл. Натъкна се на стена от различни аромати, които не беше проблем да определи: вампирска кръв — два вида, и то мъжка. Лесърска кръв — един вид, воняща и противна.
И естествено, в близост зърна повален на асфалта вампир, имаше и двама лесъри на крака, а един се гърчеше на земята, явно току-що наръган в лицето. Което обясняваше воя.
С това се изчерпваше информацията, която му бе нужна.
Втурна се напред и се хвърли върху единия от лесърите, преметна ръка около шията му и го запокити във въздуха. Гравитацията си свърши своето и врагът се размаза на пътя по лице. Изкушението здраво да го нарита беше голямо, но фактът, че някой лежеше ранен насред улицата, правеше ситуацията спешна. Извади един от кинжалите си, прободе кучия син в гърдите и възобнови позицията си за битка, преди още светлината да е избледняла.
Вляво от него, Джон се беше заел с лесъра с кървящото лице, като го запращаше при нечестивия му създател. Куин беше избрал опция номер три и запрати третия лесър с глава в стената.
При липсата, поне за момента, на повече врагове, с които да влезе в схватка, Тор изтича към поваления мъж.
— Троу — произнесе, когато успя да види лицето му.
Войникът лежеше по гръб и притискаше корема си с ръка, а в другата държеше кинжал. Кръвта беше много. Болката явно бе нетърпима, ако се съдеше по измъченото му изражение.
— Джон! Куин! — викна Тор. — Дръжте си очите отворени за копелета.
Когато в отговор получи подсвиркване и «Разбрано!», се наведе ниско и провери пулса. Лекото трептене, което долови, не беше добър знак. Когато се надигна, срещна светлосиния поглед на другия вампир.
— Ще ми кажеш ли кой ти причини това, или ще ме оставиш да гадая?
Троу отвори уста, изкашля малко кръв и затвори очи.
— Добре, ще заложа на шефа ти. Как се справям? — Тор повдигна ръката на мъжа и огледа раната. Раните беше по-точно казано. — Мястото ти никога не е било до това копеле.
Не отговори, но поне все още не беше изпаднал в несвяст. Дишането му беше твърде учестено, което говореше за болка, изпитвана в пълно съзнание. Както и да е. Кор беше единственото обяснение. Шайката копелета винаги се биеха заедно и никога не биха изоставили войник... освен ако Кор не им наредеше.
Между другото, кръвта беше от двама души. Явно е имало ръкопашен бой с кинжали.
— Какво се случи? Двамата се сдърпахте какво да ядете за Последното хранене? Или може би заради стила на облеклото ви? Или беше за нещо по-сериозно? Хоумър Симпсън срещу Фред Флинтстоун?