Тор действаше бързо, докато обезоръжаваше Троу. Отне му две огнестрелни оръжия в нелошо състояние, голямо количество муниции, няколко ножа, кабел за душене и.
— Кротко — кресна, когато Троу вдигна ръка. Улови я безпроблемно и я свали обратно на земята без почти никакво усилие. — Резките движения ще ме накарат да завърша започнатото от Кор.
— Кинжала на глезена. — изграчи Троу в отговор.
Тор повдигна крачолите на панталоните му и виж ти, още метал.
— Поне те е поддържал добре въоръжен — промърмори Тор, докато вадеше мобилния си телефон и звънеше в имението.
— Възникна проблем — съобщи той, когато Ви вдигна.
След размяна на няколко реплики с Вишъс, двамата с брата решиха да преместят кучия син в тренировъчния център. Все пак врагът на твоя враг можеше да ти бъде и приятел. при подходящите обстоятелства. А и целият мис, обгръщащ имението, би могъл да обърка всичко: от джипиес до Дядо Коледа. Нямаше начин бандата копелета да открият войника, дори това да се окажеше капан.
Десет минути по-късно Бъч пристигна с ескалейда.
Троу не изрази мнение по въпроса, когато го вдигнаха и отнесоха до джипа, за да го натоварят на задната седалка. Вече беше изпаднал в безсъзнание. Добрата новина беше, че в това си състояние не представляваше непосредствена заплаха, но нямаше да е зле и да успеят да го свестят.
Средство за размяна. Източник на информация. Изтривалка... Възможните му приложения бяха безброй.
— Точно пътник, за какъвто си мечтая — отбеляза Бъч, докато се качваше обратно зад волана. — Няма да пуска изнервящи коментари от задната седалка.
Тор кимна.
— Идвам с теб.
Първият прозвучал изстрел дойде от четирийсетмилиметровото оръжие на Джон и Тор мигом се обърна в готовност за битка, като едновременно затръшна вратата на ескалейда и посегна за своя собствен пистолет.
Вторият изстрел дойде от врага, който и да беше той.
Макар че се хвърли зад бронирания джип за прикритие, Тор потупа по калника, за да даде знак на Бъч да потегля. Троу беше твърде ценна придобивка, за да се губи време заради група лесъри. И по-лошо, можеше да са копелетата.
Братът натисна газта, а задникът на Тор остана на течение, но той бързо се погрижи за себе си, сви се на кълбо и се превърна в стегната движеща си мишена, която трудно можеше да бъде улучена.
Куршумите валяха около него, само че онзи с пръста на спусъка нямаше представа как се улучва движеща се плячка. Рикоширащите в асфалта куршуми доближаваха тялото му, но недостатъчно бързо. Той се добра до контейнер за боклук и се скри зад него, подготвен да отвърне на огъня веднага щом установеше къде се намират неговите момчета.
В улицата настъпи тишина.
Не, това не беше съвсем вярно.
Прокапване в краката му, като че нещо се стичаше от дъното на големия контейнер за боклук, го накара да се намръщи и да погледне надолу.
Не идваше от контейнера.
По дяволите. Беше улучен.
Като сканиращ компютър, той анализира тялото си и идентифицира местата на нараняванията си. Торса, от лявата страна, в ребрата. От вътрешната страна на ръката над лакътя, десет сантиметра под мишницата. И. това беше всичко.
Дори не беше почувствал стълкновението с куршумите и не изпитваше слабост заради болката или кръвозагубата. Проклетото хранене — беше като да сипеш бензин в резервоара си. Разбира се, не беше за подценяване и факта, че куршумите не бяха засегнали нищо важно, одраскванията бяха повърхностни.
Подаде глава иззад контейнера и не видя никого, но чувстваше убийците наоколо. Поне не успяваше да подуши друга прясна кръв освен своята. Значи, Куин и Джон бяха добре, слава богу.
Последвалото затишие започна да му лази по нервите. Особено след като се проточи. Някой трябваше да рестартира тази битка. Бъч пътуваше с тиктакаща бомба в колата и Тор искаше да е в имението, когато братът пристигнеше там.
Затишието продължаваше.
Неочаквано отново си припомни онази безподобна сцена от килера, своя глад и съпротивата на Ноуан, мощната реакция на тялото си... Завладелият го гняв съсипа концентрацията му и отклони вниманието му от битката. Постави го точно там, където не желаеше да бъде.
В съзнанието му цареше пълен хаос, гърдите му горяха и му се прииска да закрещи. Вместо това избра друг начин да се разсее от мислите си.
С две полуавтоматични оръжия, насочени пред себе си той изскочи иззад контейнера.
Превърна се в същински гръмоотвод. Занатискаха се спусъци. Разлетя се олово. И той беше мишената.
Рамото му отскочи назад и Тор знаеше, че отново е улучен, но не обърна никакво внимание. Фокусира се върху мястото, откъдето идваха изстрелите и започна да стреля с двата си полуавтоматични пистолета към един тъмен ъгъл, като изпразваше пълнителите отново и отново, докато същевременно пристъпваше напред.