Ноуан беше по-добра за него.
Да, точно така. Тя щеше да се погрижи за потребността му.
Докато продължаваше да разсъждава, фактът, че мисълта как той се възползва от шията на друга предизвика у нея необичаен гняв, не беше нещо, което желаеше да анализира твърде обстойно.
27.
Троу се събуди в безтегловност. Не виждаше, не чуваше и не чувстваше тялото си, като че обгръщащата го тъмнина го беше превела във вечността.
О, значи, това било Дънд, помисли си. Пълната противоположност на окъпаното от светлина Небитие. Сенчесто място, където прегрешилите на земята биваха заключвани завинаги. Това беше Адът на Омега и наистина беше горещо. В корема му бушуваше пожар...
— Не, грешиш. Онзи лесър беше прострелян и отгоре. На полесражението трябва да е имало и още някой.
Сетивата на Троу бързо се пробудиха и изтласкаха празнотата, като че ли слънце огря пейзажа, но той внимаваше да не променя ритъма на дишането си и да не помръдва — мъжът не беше никой от побратимите му.
Същото важеше и за втория, който се обади.
— За какво говориш?
— Когато отидох, за да го наръгам и да го пратя обратно при Омега, той беше надупчен от много куршуми, някои от които биха могли да са изстреляни единствено от високо. Казвам ти, че темето и раменете му бяха направени на нищо.
— Някое от момчетата да е било там горе?
— Не, доколкото знам.
Намеси се и трети глас.
— Не. Всички бяхме долу.
— Някой друг е свършил работата. Тор го простреля няколко пъти, но това със сигурност не беше достатъчно.
— Тихо. Гостът ни се събуди.
След като разкриха преструвката му, Троу отвори очи. О, да. Не се намираше в Дънд, но беше близо — покрай стените на помещението, в което лежеше, се беше подредило цялото Братство на черния кинжал. С тях имаше и други, очевидно войници, както и онази жена, която уби Блъдлетър.
Присъстваше и великият Сляп крал.
Троу се съсредоточи върху Рот. Мъжът носеше тъмни очила, но въпреки това унищожителният поглед зад стъклата им беше силно натрапчив. Най-важният вампир на планетата беше страховит боец: притежаваше умения на изкусен стратег и хладнокръвие на палач, а тялото му беше достатъчно силно, че да му служи и за двете.
Славата му не беше случайна.
Кор си бе избрал много опасен противник.
Кралят пристъпи към леглото.
— Хирурзите ми спасиха живота ти.
— Не се съмнявам в това — произнесе дрезгаво Троу. Най-скъпа Скрайб Върджин, гърлото го болеше ужасно.
— Както аз виждам нещата, при нормални обстоятелства един достоен мъж би проявил благодарност. Но като се има предвид на кого сътрудничиш, нормалните правила не важат.
Троу преглътна няколко пъти.
— Предан съм първо... и... единствено на семейството си.
— Чудно семейство — промърмори Вишъс.
— Говоря за кръвните си роднини. За моята. обичана сестра.
— Мислех, че тя е мъртва.
Троу хвърли гневен поглед към боеца.
— Така е.
Кралят се намеси помежду им.
— Дрън-дрън. Ето каква е договорката. Когато си достатъчно добре, ще бъдеш освободен да си вървиш и да уведомиш света, че аз и момчетата ми сме състрадателни и справедливи като Майка Тереза, без значение кой е шефът ти.
— Беше.
— Без значение. Важното е, че няма да те разкъсаме на парчета.
— Освен ако не вършиш простотии — намеси се Ви.
Кралят стрелна брата с поглед.
— стига да се държиш подобаващо. Дори ще ти доведем някой да те нахрани. Колкото по-скоро си тръгнеш оттук, толкова по-добре.
— А ако пожелая да се бия редом с вас?
Вишъс се изплю на пода.
— Не приемаме предатели.
Рот се извърна рязко.
— Ви, затваряй си проклетата уста. Или ще те изхвърля в коридора.
Вишъс, син на Блъдлетър, не беше от мъжете, към които някой можеше да се отнася така. Очевидно с изключение на Рот. В този случай братът с татуировки по лицето, репутация на перверзник и смъртоносна ръка изпълни точно каквото му се каза. Замълча.
Което говореше много за авторитета на Рот — цели томове. Кралят се обърна отново към Троу.
— Не бих възразил да науча кой те намушка.
— Кор.
Рот разшири ноздри.
— И те остави да умреш?
— Да — в известен смисъл все още не му се вярваше. Което го правеше глупак. — Да... Точно така постъпи.
— Тази ли е причината изведнъж да станеш лоялен на кръвните си роднини?
— Не. Така е открай време.
Рот скръсти ръце пред гърдите си.
— Истината ли говориш?
— Винаги.
— Добре е, че ги напускаш в този момент, синко. Шайката копелета разритват гнездо на стършели и последствията от това няма да им се разминат.