— Честно, аз. няма какво да кажа, което вече да не знаете.
Рот се засмя леко.
— Дипломат.
Вишъс отново не се стърпя.
— По-скоро мърша.
Рот вдигна рязко ръка и черният диамант на кралския пръстен проблесна.
— Някой да изведе този устатник от тук или аз ще го сторя.
— Тръгвам си, по дяволите.
След като братът излезе, кралят потърка чело.
— Добре. Достатъчно приказки. Изглеждаш ужасно. Къде е Лейла?
Троу поклати глава.
— Не се нуждая от кръв.
— Глупости. Няма да умреш, докато си под нашите грижи, та Кор да ни обвини в убийството ти. Няма да му предоставя такъв вид оръжие — кралят се обърна към вратата, а Троу чак сега забеляза, че до него седеше куче с повод, който Рот хвана, преди да тръгне. Наистина ли беше сляп? — Не е нужно да казвам, че процесът ще бъде наблюдаван. О, здравей, Избранице.
Мозъкът на Троу напълно отказа да функционира заради видението, влязло в помещението. Истинско. видение. Висока, със светли очи и коса и облечена в бяла роба. Истинска Избраница.
Каква красавица само, помисли си. Слънчев изгрев, който живееше и дишаше. Чудо.
И не беше сама, както подобаваше на такова съкровище. До нея Фюри, син на Агъни, представляваше истинска защитна стена, а лицето му беше така намръщено и напрегнато, сякаш тя му принадлежеше. Дори държеше в ръка черен кинжал, макар че той беше дискретно притиснат към бедрото му — без съмнение, за да не бъде забелязан от жената и тя да се притесни.
— Ще ви оставя — обяви Рот. — Но на твое място бих мирувал. Момчетата ми си падат малко нервни.
След като великият Сляп крал излезе заедно с кучето си, Троу остана сам с братята, войниците... и жената.
Когато пристъпи в помещението, усмивката й беше като извор на покой и женственост, попаднал в свирепия капан на войната и смъртта. И ако не лежеше, той би паднал на колене в знак на благоговение.
Мина толкова време, откакто за последно се беше озовавал близо до такава жена. Вярно, че вече беше привикнал към уличниците и проститутките, с които се отнасяше като с дами просто по навик, а не по друга причина.
Очите му се насълзиха. Напомняше му за сестра му, каквато би била.
Фюри пристъпи пред нея, с което закри гледката, наведе се и долепи устни до ухото му. Стисна бицепса му, докато болката не стана нетърпима, и произнесе бавно:
— Възбудиш ли се, ще те кастрирам в мига щом тя излезе.
Е. От това по-ясно казано, здраве му кажи. Бърз оглед на стаята показа, че Фюри не е единственият, готов да му скочи. Останалите братя щяха да се боричкат за парчета от мъртвото му тяло, ако се възбудеше.
След като се изправи в пълния си ръст, Фюри се усмихна на жената, сякаш не се бе случило абсолютно нищо тревожно.
— Този войник е много благодарен, задето му даряваш кръвта си, Избранице. Нали така?
«Загубеняко» остана неизказано. А хватката, стегнала се отново около ръката над лакътя на Троу, беше прикрита и болезнена.
— Изключително благодарен съм — потвърди той.
При тези му думи Избраницата се усмихна на Троу и спря дъха му.
— Ако мога да съм от полза поне мъничко на достоен мъж като вас, значи, съм благословена. Няма по-велико дело в полза на расата ни от преследването на врага.
— Мога да се сетя поне за още едно — промърмори някой под нос.
Фюри й направи знак да се приближи към леглото, а Троу беше в състояние единствено да се взира нагоре към нея. Сърцето му не можеше да реши дали да продължи да бие, или да спре напълно. И докато се мъчеше да си представи какъв би бил вкусът й, се постара да не облизва устни. Със сигурност това би се причислило към списъка със забранени действия. Също така настоятелно напомни на члена си да остане отпуснат, ако не искаше да изгуби двамата си най-добри приятели.
— Не съм достоен за теб — прошепна Троу.
— Абсолютно вярно — изръмжа някой.
Избраницата се намръщи през рамо.
— О, не може да не е. Всеки, вдигнал смело кинжал срещу лесърите, е достоен — тя отново погледна към него. — Господине, готов ли сте за мен?
О... По дяволите.
Думите й повлияха директно на члена му. Той мигом се вдигна и поиска своето. Троу затвори очи и се помоли за издръжливост. И за лошо прицелване от страна на братята. Но за никое от двете нямаше голяма вероятност.
Китката й се намираше близо до устните му. Успяваше да я подуши.
Отвори рязко очи и зърна деликатната вена достатъчно близо, че да може да впие зъби в нея. Дано милостивата Скрайб Върджин го спасеше, но единствената мисъл в главата му беше да протегне ръка и да погали гладката кожа на лицето й.