Острието на черен кинжал принуди ръката му да се върне на мястото си.
— Без докосвания — нареди мрачно Фюри.
Е. Ако само това беше разтревожило брата, очевидно проблемът под кръста не беше засечен. Но надали би го укрил при докосване.
Така че без докосване го устройваше напълно.
Легнал в леглото. Тор се събуди с мисълта, че е малко рано за сън. Не беше ли редно да е навън и да се бие? Защо.
— Незабавно доведете Лейла — прозвуча мъжки глас. — Не можем да оперираме, докато кръвното налягане е толкова високо.
За какво ли ставаше дума, зачуди се Тор. Чие кръвно налягане бе с лоши показатели.
— Ще дойде възможно най-бързо — прозвуча далечен отговор. За него ли говореха? Не, нямаше начин.
Отвори очи и висящата право над лицето му лампа изясни нещата. Не се намираше в спалнята си; лежеше в клиниката на тренировъчния център. И наистина говореха за него.
Изведнъж си припомни всичко. Как излезе иззад контейнера за боклук. Тялото му бе надупчено от куршуми, докато вървеше напред към дъжда от куршуми. Самият той не спря да стреля, докато не се озова пред строполилото се вонящо тяло на убиеца. След това се олюля напред-назад като прът, забит плитко в земята.
После всичко около него изчезна.
Със стон се помъчи да се надигне, но дланите му се плъзнаха по носилката.
Красивата мутра на Манело се появи в полезрението му и замести ярката светлина. Виж му само изражението. Мръсникът изглеждаше, сякаш току-що някой му е подарил билет за Дисниленд. Изненада!
— Не би трябвало да си в съзнание.
— Толкова ли е зле?
— Може би малко по-зле. Не се засягай, но къде ти беше умът, по дяволите? — добрият хирург се обърна, втурна се към вратата и подаде глава в коридора. — Лейла ни е нужна тук. Незабавно!
Последва някакъв разговор, но той не успя да долови и дума от него. Въпреки силната болка тялото му имаше непоколебимо мнение по въпроса кой трябваше да го храни и според него независимо колко прекрасна беше Избраницата, това нямаше да е тя.
Шокира се, когато осъзна защо.
Желаеше Ноуан. Макар да не беше честно...
— Аз ще го направя. Аз ще се погрижа за него.
При звука на гласа й Тор стисна зъби и почувства как го изпълва вълнение. Обърна глава и хвърли поглед над масата на колелца с подредени върху нея инструменти. И. Ето я и нея, застанала напълно неподвижно в далечния ъгъл с вдигната качулка и ръце, скрити в ръкавите на робата.
В мига щом я зърна, кучешките му зъби се удължиха, а тялото му сякаш изпълни собствената му кожа, остатъчната вцепененост изчезна и отстъпи място на какви ли не усещания: болка встрани на шията му, в ребрата и под мишницата; напрежение във върховете на кучешките му зъби, като че вече ги беше впил; глад в стомаха — за нея. Копнеж в члена — за нея.
По дяволите.
Бързо прикри ерекцията си, като дръпна хирургическия чаршаф и го разстла върху таза си.
— Добре, едва ли ще ти е възможно да седнеш — промърмори
Мани.
Така ли? О, хей, виж това. Дойде време за втората изненада за лекаря. Симпатяга, но се държеше като истински тъп човек, щом опреше до хранене. При толкова силен глад за тази определена жена Тор се беше превърнал в Супермен, способен да повдигне хамър от лежанка, докато със свободната си ръка жонглира с някой и друг смарт.
Единствено се тревожеше за Ноуан. Последния път провалът беше катастрофален. Но тя само му кимна от другия край на помещението, като че беше наясно точно какво го тревожи и въпреки това готова да направи нужното.
По някаква причина куражът й предизвика парене в очите му.
— Остави ни насаме — поръча на хирурга, без да го поглежда.
— И не пускай никого, преди да съм ви повикал.
Ругатни. Сумтене. Които той пренебрегна. И когато най-накрая чу вратата да се хлопва, си наложи да поеме твърд контрол над инстинктите си. Осъзнаването, че е насаме с нея, слагаше юзди на потребността му да се храни: нямаше да допусне отново да я нарани или уплаши. Точка по въпроса.
Тънкият глас на Ноуан наруши тишината.
— Кървиш ужасно много.
О, боже, явно още не го бяха почистили.
— Изглежда по-зле, отколкото е.
— Значи, трябва да си мъртъв.
Той се засмя леко. После по-силно и предположи, че кръвозагубата бе причината за цялото това кикотене, защото нямаше абсолютно нищо смешно.
Потърка лице и уцели открита рана, което го принуди да легне обратно, а това го накара да се запита дали не беше наистина в беда. Колко ли куршума имаше в тялото му? Колко близо бе до смъртта?
Не се засягай, но къде ти беше умът, по дяволите?