— Аз се радвам, че ти си тук. Това е истинско чудо.
Да, вероятно беше права. Нямаше представа как му се размина. Не носеше бронезащитна жилетка. Може би в късмета му настъпваше обрат.
За съжаление, малко късно.
Вперил поглед в нея, той обхождаше с очи прекрасните й черти, от гълъбовосивите й очи до розовите устни... и елегантната шия, и пулса под фината й кожа.
Внезапно погледът й се отправи към устата му.
— Да — произнесе тя. — Сега ще те нахраня.
В тялото му закипя необуздана сила, тласна таза му нагоре и чак прекали с решаването на проблема на хирурга с кръвното налягане. Но все така съществуваше забранена територия. Онази част от него, която желаеше разни неща от Ноуан, неща, които тя не би се чувствала комфортно да върши с когото и да било. такива, свързани със стореното от него под душа и в леглото му в дневните часове. нямаше да излезе на повърхността тук.
И бездруго съзнанието и душата му не проявяваха интерес към нищо от това, което беше още една причина тя да е подходяща за него. Лейла сигурно би се погрижила и за другите нужди на тялото му, докато Ноуан не би сторила такова нещо.
Съществуваха и по-лоши начини, по които можеше да предаде своята шелан, от това, да желае нещо недостижимо. Поне фактът, че беше с Ноуан, и благодарение на неговия самоконтрол, тези импулси щяха да си останат само фантазия. Безобидна неосъществена фантазия, включваща мастурбация, която нямаше по-голямо значение за него от порното в интернет.
Господ да ти е на помощ, обади се вътрешен глас, ако някога тя също те пожелае.
Наистина. Но всичко у нея подсказваше, че това със сигурност нямаше да се случи.
Той произнесе гърлено:
— Не бързам. И знай едно. Този път осветлението ще остане включено и ще поема от китката ти само количеството, което си склонна да ми предоставиш.
28.
Седнала до Тормент, Ноуан се чу отново да произнася:
— Да.
Най-скъпа Скрайб Върджин, помежду им нещо се беше променило. В заредения с напрежение въздух, обгръщащ телата им, се носеше топлина, а електрическият заряд загряваше кожата й отвътре.
Усещането беше напълно различно, отколкото, докато се намираше заедно с него в тъмнината на килера и се бореше с вечната задушаваща хватка на миналото си.
Тормент изруга тихо.
— По дяволите, първо трябваше да ги накарам да ме почистят.
Като че не представляваше нищо повече от кухненски плот, върху който някой е разсипал нещо, или пък дреха, нуждаеща се от изпиране. Тя се намръщи.
— Не ме е грижа как изглеждаш. Дъхът ти и ударите на сърцето са онова, което има значение за мен.
— Много ниски стандарти имаш за мъжете.
— Нямам никакви стандарти за мъжете. Ала що се отнася до теб, ако си в добро здраве и безопасност, ще съм спокойна.
— Дявол да го вземе — промърмори той. — Наистина не те разбирам... но ти вярвам.
— Това е самата истина.
Загледана към долепените им една до друга длани, тя се замисли за казаното от него, когато говореше за миналото, за семейството, което тримата бяха създали по стечение на обстоятелствата в Древната страна. И как тя го беше съсипала за всички им, включително за собствената си дъщеря.
Вярно бе, че открай време гледаше на дареното й възкресяване като на възможност да се покае, задето сама отне живота си, но осъзна, че в действителност то служи и на други цели.
Някога бе наранила този мъж, но също така бе дарена с възможността да му помогне.
С това се изчерпваше един от фундаменталните принципи в делата на Скрайб Върджин: кръгът се затваряше, за да съществува баланс.
Но при условие че тя изобщо можеше да му помогне.
Завладяна от целта си, тя огледа тялото му или онова, което не беше покрито от хирургическия чаршаф. Гърдите му бяха подплатени с мускули, като от едната им страна имаше белег във форма на звезда, а коремът му беше стегнат и издаваше сила. Имаше множество натъртвания, за които не искаше да си представя от какво са били причинени, и няколко кръгли дупки, които я ужасиха.
Но случващото се от кръста му надолу бе онова, което привлече погледа й. Той придържаше синия чаршаф на мястото му, все едно криеше нещо, а предмишницата и ръката му се напрегнаха, когато тя погледна натам.
— Не се тревожи за това — произнесе гърлено той.
Възбуден е, помисли си тя.
— Ноуан, хайде, погледни ме в очите. Не гледай там долу.
Температурата в помещението се покачи още повече, дотолкова, че тя се замисли дали да не свали робата. И внезапно, като че бе успял да прочете мислите й, тазът му се изви в дъга по начин, който беше. чувствен.