Огромното му тяло беше така красиво в преживяваната агония. Въпреки факта, че беше окървавен, надупчен от куршуми и натъртен, имаше нещо безспорно сексапилно в начина, по който скърцаше със зъби и се извиваше на масата.
За миг кошмарът й, свързан със симпата, заплаши да се пробуди, ужасът се мъчеше да завладее територии по периферията на съзнанието й, но в този момент Тормент изстена и прехапа долната си устна, а удължените му бели кучешки зъби се впиха в меката розова плът.
— Не искам да си вървя — отговори сковано тя.
Лицето му се изкриви, а от устните му се откъсна нова ругатня.
— Ако си до мен, ще станеш свидетел на голямо шоу.
— Ами. Покажи ми.
Това привлече вниманието му и той я стрелна с поглед, а тялото му замръзна неподвижно. Примигваше, без изобщо да помръдва.
— Ще се накарам да стигна докрай. Знаеш ли какво означава това? Оргазъм? — избъбри бързо със суров тон.
Благодаря на Скрайб Върджин за стола, помисли си Ноуан. Защото при съчетаването на дрезгавия му глас с опияняващия аромат и възбуждащо притиснатите към слабините му длани дори здравият й крак не би успял да задържи малкото й килограми.
— Ноуан, разбираш ли?
Току-що пробудилата се част от нея беше онази, която отговори:
— Да. Разбирам. Искам да гледам.
Той поклати глава, като че готов да спори. Но не добави нищо повече.
— Облекчи се, боецо — нареди му тя.
— О, по дяволите...
— Веднага.
След като тя го изкомандва, Тор усети да го връхлита желание да бъде подчинен. Под чаршафа сви едното си коляно и разтворил широко бедра, обхвана здраво с ръка онова жизненоважно място, определящо го като мъж.
Последвалото не подлежеше на описание. Галеше се под смачкания чаршаф, въртеше таза си, притискаше го надолу, тялото му набираше инерция.
О, какви звуци: накъсаното му дишане, стоновете му и скърцането на масата под него. Беше се превърнал в самец, завладян от конвулсиите на страстта. И нямаше връщане назад. За никого от двама им.
По-бързо. По-голям натиск с ръцете, докато гръдният му кош не се изду до крайност, а тялото му не започна да изглежда по-скоро издялано, отколкото създадено от плът. В един и същ миг от устните му се откъсна проклятие, а долната част на тялото му се разтресе като от експлозия. Неговите спазми я накараха да притисне гърди и да задиша учестено, като че случващото се с него резонираше в нейното тяло. Що за чудо представляваше това? Тормент изглеждаше така, сякаш изпитваше болка, а не показваше признаци, че желае края на това изтезание. Дори го удължаваше, като движеше таза си още по-бързо.
Докато не свърши.
След финала единственият звук в помещението идваше от тяхното дишане, в началото шумно, а после все по-тихо и по-тихо, докато не се успокоиха.
Повишената й чувствителност отшумя и отстъпи място на разума, същото се случи и с него. Отдръпна ръце от мястото под кръста си и тя видя влажно петно върху чаршафа, което преди не беше там.
— Добре ли си? — попита я с дрезгав глас.
Тя отвори уста. Гласът й беше изчезнал и успя само да кимне.
— Сигурна ли си?
Беше трудно да опише с думи онова, което изпитваше. Във всеки случай, категорично не се чувстваше застрашена. Но нещо с нея не беше съвсем наред. Беше едновременно напрегната и замаяна.
— Толкова съм. объркана.
— От какво?
Раните от куршуми в плътта му я накараха да поклати глава. Сега не беше моментът за разговори.
— Нека повикам лечителите. Трябва да се погрижат за теб.
— Ти си по-важна от това. Добре ли си?
Ако се съдеше по упорито стиснатата му челюст, не се канеше да отстъпи. Без съмнение, ако тя тръгнеше да доведе хирурга, той щеше да я последва и да остави след себе си кървава диря, а в момента не можеше да си позволи такова прахосничество.
Ноуан вдигна рамене.
— Просто никога не съм очаквала да...
Не каза нищо повече, осъзнала отново реалността на тяхната ситуация. Тази възбуда и удовлетворението, което той намери. бяха свързани с неговата шелан. Тя го убеди, че Уелесандра е добре дошла помежду им, а той беше пределно ясен, че не желае никоя друга освен нея. Макар да изглеждаше, сякаш Ноуан е обектът на страстта му, най-вероятно просто беше проектирал върху нея образа на своята шелан.
Случилото се нямаше нищо общо с нея. Което наистина не би трябвало да я засяга. Случи се точно онова, което тя му каза, че желае.
Тогава защо чувстваше тази странна празнота?
— Съвсем добре съм — тя го погледна право в очите. — Кълна се. Сега позволяваш ли да повикам лечителите? Няма да мога да си поема въздух истински, докато не се погрижат за теб.