Той присви очи, но накрая кимна.
— Добре.
Тя се усмихна сковано и му обърна гръб. Тъкмо беше стигнала до вратата, и той проговори:
— Ноуан?
— Да?
— Искам да ти върна услугата.
Е, не я ли накара това да замръзне на място? Сърцето на Тор също замря за миг.
Докато Ноуан стоеше до вратата с гръб към него, Тор не можеше да повярва какво бе излязло от устата му, но беше самата истина и той беше твърдо решен да го изпълни.
— Знам, че ходиш в Светилището, за да контролираш потребността си за кръв — продължи той. — Но това едва ли е достатъчно. Не и тази нощ. Поех толкова много от теб през последните двайсет и четири часа.
Тя не реагира, а той долови аромата й и му се наложи да потисне стона си, надигнал се в отговор. Не беше убеден дали тя го осъзнаваше, но откликът на тялото й беше недвусмислен: то желаеше онова, което той можеше да му предложи.
Отчаяно.
Само че. Боже, в какво се забъркваше? Канеше се да храни друга освен своята Уелси?
Господ да ми е на помощ, ако тя също ме пожелае.
Не, не, не. Това нямаше нищо общо със секса. Ставаше дума той да се погрижи за нея, след като тя го бе хранила. Предлагаше само кръв, което бездруго беше достатъчно смущаващо.
Сигурен ли си в това?, обади се вътрешният му глас.
Точно се канеше да го наругае, когато в главата му изплува шантавата лекция на Ласитър: Ти си жив. Тя не е. Това, че си се вкопчил в миналото, ги задържа в Междувремието.
Тор прочисти гърло.
— Съвсем сериозен съм. Искам сега аз да ти бъда в услуга. Става дума просто за биология...
О, наистина ли?, намеси се същият глас. Майната ти.
— Моля? — попита Ноуан и хвърли поглед през рамо с вежди, хвръкнали чак до тавана.
Страхотно, не говореше само на себе си.
— Чуй ме, ела, след като приключат да ме кърпят. Веднага след това ще се прибера в стаята си.
— Може да си по-тежко ранен, отколкото предполагаш.
— Не, такива неща са ми се случвали и преди. Много пъти.
Тя вдигна качулката обратно на мястото й.
— Силите ти са ти нужни, за да се възстановиш.
— Ти ми даде повече от достатъчно и за двама ни. Ела с мен. Искам да кажа. По дяволите. Ела при мен.
Последва дълга пауза.
— Ще повикам лечителя.
Ноуан напусна помещението, а той отпусна глава назад и когато тя се блъсна в твърдата възглавница, черепът му се разтресе. Усещането му хареса. И той го повтори.
Манело влезе в операционната.
— Вие двамата приключихте ли тук?
Тонът му не издаваше сарказъм и Тор би го оценил, ако току-що не му беше хрумнало, че бе свършил върху чаршафа.
— Добре, да се захващаме за работа, здравеняко — хирургът нахлузи чифт латексови ръкавици. — Направихме рентгенови снимки, докато беше в безсъзнание, и се радвам да те уведомя, че в тялото ти има само два куршума. В гърдите и в рамото. Така че ще ги отстраня, а после ще зашия всички входни и изходни рани. Лесна работа.
— Първо трябва да се почистя.
— Това е моя работа и довери ми се, разполагам с достатъчно дестилирана вода да отмия засъхналата кръв от теб и да ми остане да измия цяла кола.
— Да. Ами. Не говоря за такъв тип почистване.
Намек, дискретен, колкото изсвирване на гуми. Изражението на Манело премина от спокойно към сериозно професионално и стана ясно, че посланието е разбрано.
— Звучи разумно. Какво ще кажеш да ти подам чист чаршаф?
— Да. Благодаря — дявол да го вземе. Изчервяваше се. Или това, или е бил прострелян и в лицето и го забелязваше чак сега.
Чистият чаршаф бе подаден и поет, без никой от мъжете да поглежда към другия, и после Манело се оказа изключително зает с намиращото се върху помощната маса на колелца, като проверяваше иглите, конците, ножиците и стерилните марли, струпани отгоре й.
Невероятно как сексът превръщаше напълно зрели мъже в тийнейджъри.
Тор се захвана със себе си, като нареди на еректиралия си член да се кротне. За съжаление, той явно говореше друг език, защото оставаше твърд като железен лост. Може пък да беше глух?
Вече обмисляше отново да замахне с юмрук. Хвърли мръсния чаршаф на пода и се покри с чист.
— Аз... Готов съм.
Добрата новина беше, че не беше улучен в бедрата, така че Манело щеше да се придържа към областта над кръста.
— Добре — отговори лекарят и се върна до него. — Мисля, че ще се справим само с местни упойки. Колкото по-малко медикаменти, толкова по-добре. Мисля да не те приспивам. Става ли?
— Не ме е грижа, докторе. Действай, както намираш за редно.
— Допада ми отношението ти. Ще започнем с раната в горната част на гърдите. Може да усетиш убождане.