Троу размахваше безпомощно ръце при първите няколко юмрука, стоварили се върху него, не си осигуряваше нужната защита и поемаше ударите с главата и гърдите си. Но много по-скоро, отколкото изобщо някой очакваше, нещо у него си дойде на мястото. Стойката му се промени без видима причина, вдигна гарда, а тялото му изпълни дрехите по съвсем различен начин.
Обратът беше... наистина невероятен.
Зайфър продължи да се бие с младежа, като му нанасяше комбинация от удари, които изведнъж той започна да парира. и след известно време дори да им отвръща, докато на него не му се наложи да започне да полага повече усилия.
Това конте се учеше в движение, без да обръща внимание, че изисканите му дрехи се превърнаха в дрипи и подгизнаха от дъжда и собствената му кръв.
По време на този първи бой, и на всеки следващ, той демонстрира невероятна способност да усвоява. Между първия понесен удар и момента, когато най-накрая се тръшна на земята в пълно изтощение, той напредна повече като боец, отколкото някои войници, прекарали с години във военния лагер на Блъдлетър.
Изправен над мъжа, Зайфър изплю кръвта от устата си. и после се наведе и му протегна ръката си. Контето имаше още много да се доказва, но по време на тази първа нощ не се изложи.
Всъщност това никога и не се случи.
Беше странно да чувства лоялност към някого от аристокрацията. Но Троу печелеше уважение отново и отново. И вече от дълго време беше един от тях. макар че през тази нощ това можеше да приключи по няколко различни начина.
Зайфър завъртя ножа си, а светлината от свещите, падаща върху острието, го правеше толкова красиво, както и когато биваше допряно от вътрешната страна на женско бедро.
Кор използваше своя кинжал според предназначението му — да съсича, да ранява, да убива. Но каква мишена избра само? Като се имаше предвид всичко, което Троу правеше за тях, техният водач, подвластен на гнева си, им беше донесъл повече вреди, отколкото ползи. Неутоленият глад за кръв на Кор го правеше подвластен на настроенията му. А с неговия начин на мислене и амбициите, които имаше, комбинацията не беше добра.
Нещо погъделичка Зайфър по шията — един от паяците, които съжителстваха с тях, пробяга по кожата му. Той изви ръка назад и го унищожи с ругатня.
Може би трябваше да се опита да поспи. Истината беше, че чакаше завръщането на Кор, но зората отдавна беше настъпила, а той не се прибра. Може би беше мъртъв, може братята да го бяха заловили съвсем сам там навън. А не беше изключено някоя от онези тайни срещи, които провеждаше с членовете на глимерата, да не е протекла гладко.
Зайфър установи с изненада, че не го беше грижа. Ако трябваше да е искрен, по-скоро се надяваше Кор никога вече да не се прибере.
Това представляваше огромна промяна в мисленето му. Преди време в Древната страна, когато бандата се събра за първи път, те бяха просто шайка наемници и всеки действаше сам за себе си. Блъдлетър беше единственият, способен да ги обедини. Тази машина за убиване, на която липсваха каквито и да били милосърдие и желание да контролира импулсите си, беше най-суровият мъж, обувал някога войнишки ботуши, и всички те го следваха като символ на свободата и непобедимостта във войната.
В крайна сметка за никого от тях нямаше изгледи някога да бъде приет в Братството.
С течение на времето обаче помежду им се бяха създали връзки. Без значение как Кор приемаше нещата, войниците, които се биеха под командването му, развиха чувство за лоялност един към друг... което включваше дори бившия аристократ Троу.
— Ще говориш ли с него? — попита Сайфън от долното легло.
Двамата със Сайфън деляха двуетажно легло от цяла вечност и Зайфър винаги беше отгоре. Същото важеше и за жените, те двамата образуваха добър екип. Сайфън не падаше по-долу от него — било в легло, на пода, до стена. а и на бойното поле също.
— Да, ако се прибере.
— Ще го преживея, ако не го направи — акцентът му беше много силен и преиначаваше сричките при изговаряне. Същото важеше и за братовчедите му. — Той не биваше да постъпва така.
— Вярно.
— Не е нужно сам да се изправяш пред него.
— Не, аз имам грижата.
Последвалото сумтене означаваше, че само да даде знак, ще получи подкрепа, и като нищо такава можеше да му е нужна. Кор беше точно толкова брутален като боец, колкото и като любовник.
— Проклети паяци — промърмори Зайфър и отново се перна по врата.
— Трябваше да предприемем нещо — обади се някой в полумрака.
Беше Балтазар.
Стаята се изпълни с възгласи на съгласие.
— Вече няма да стоим безучастни — обяви Зайфър. — И ще предприемем нещо още сега.