Пламъци лумнаха от кожата на мърдраалите и пронизаха черния плат като огнени ножове. Пищящите Получовеци се загърчиха и пламнаха като мазна хартия. Парчета камъни колкото юмрук се заоткъсваха от стените и захвърчаха из стаята, удряйки в плът и предизвиквайки писъци и пъшкане. Въздухът се размърда, завъртя се и зафуча на вихрушка.
Бавно, мъчително Егвийн стъпи на земята. Вятърът заплющя в косата й и я накара да се олюлее, но тя не го отслаби, а залитайки тръгна към вратата. Пред нея се изпречи една Айез Седай, подута, насинена, окървавена, обкръжена от сиянието на Силата. Жена, в чиито черни очи се четеше смърт.
Егвийн я позна. Гюлдан. Най-близката довереничка на Елайда, с която непрекъснато си шепнеха по ъглите и се усамотяваха по нощите. Егвийн стисна устни. Пренебрегнала камъните и вятъра, тя сви юмрук и с всички сили удари Гюлдан между очите. Червената сестра — Черната сестра — рухна, сякаш костите й се изпочупиха.
Триейки кокалчетата на пръстите си, Егвийн се добра с препъване до коридора. „Благодаря ти, Перин — помисли си, — че ми показа как се прави това. Но не ми каза колко боли после.“
Затисна с гръб вратата срещу вятъра и преля. Камъните около прага се разклатиха, разместиха се и притиснаха дървото. Нямаше да ги задържи вътре за дълго, но всичко, което можеше да забави гонитбата макар и за малко, беше от полза. Минутите можеха да означават живот. Тя събра сили, стисна зъби и затича. Бавно, но все пак затича.
Трябваше да намери някакви дрехи. Една облечена жена е много по-властна, от същата жена, ако е гола, а сега всяко късче власт й беше съдбовно необходимо, Първо щяха да я подирят в покоите и, но тя си имаше резервни дрехи и обувки в кабинета — и още един шарф, — а той не беше далече оттук.
Тичането по пустите коридори беше изнервящо. В Бялата кула напоследък нямаше толкова хора, колкото преди, но все пак друг път се мяркаше по някой. Най-силният звук беше пляскането на босите и пети по плочките.
Влезе в кабинета си и най-после видя друго същество. Белдеин седеше на пода, стиснала глава с ръце, и ридаеше.
Егвийн се спря предпазливо и Белдеин вдигна зачервените си очи към нея. Никакъв блясък на сайдар не обкръжаваше пазителката, но въпреки това Егвийн остана нащрек. И уверена. Не можеше да види собствения си ореол, разбира се, но силата — Силата — изливаща се през нея, й стигаше.
Белдеин отри с ръка набраздените си от сълзи бузи.
— Длъжна бях. Трябва да ме разбереш. Длъжна бях. Те… Те… — Потръпна и вдиша дълбоко. И думите бликнаха. — Преди три нощи ме хванаха, докато спях, и ме усмириха. — Гласът й нарасна до писък. — Усмириха ме! Не мога вече да преливам!
— О, Светлина! — изпъшка Егвийн. Приливът на сайдар я предпази от потреса. — Светлината да ти е на помощ и да те утеши дано, дъще. Защо не ми го каза? Щях да… — Остави думите да заглъхнат недоизречени. Знаеше много добре, че нищо не можеше да направи.
— Какво щеше да сториш? Какво? Нищо! Нищо не можещ да направиш. Но те казаха, че могат да ми го върнат със силата на… силата на Тъмния. Стисна очи, от които се процедиха сълзи. — Нараниха ме, майчице, и ме направиха… О Светлина, как ме нараниха, ако знаеш! Елайда ми каза, че отново ще ми върнат целостта, ще направят така, че пак да мога да преливам, ако се подчиня. Затова трябваше да… длъжна бях!
— Значи Елайда наистина е Черна Аджа — промълви мрачно Егвийн. До стената стоеше малък гардероб и в него бе окачена зелена рокля, пазена тук за случаи, когато нямаше време да се връща в покоите си. До роклята висеше шарф със седем ивици. Започна бързо да се облича. — Какво направиха с Ранд? Къде го отведоха? Отговори ми, Белдеин! Къде е Ранд ал-Тор?
Белдеин се присви, после с треперещ глас отвърна:
— В Двора на изменника, майко. Отведоха го в Двора на изменника.
Тръпки побиха Егвийн. Тръпки на страх. Тръпки на ярост. Елайда не бе изчакала дори един час. Дворът на изменника се използваше само по три повода: екзекуции, усмиряване на Айез Седай или опитомяване на мъж, който може да прелива. Но и трите процедури се извършваха само по заповед на Амирлинския трон. „Тогава кой носи шарфа там навън?“ Елайда, кой друг. „Но как е могла да ги накара да я изберат толкова бързо, без да ме съдят и да ме осъдят? Не може да има друга Амирлин преди шарфът и жезълът да ми бъдат отнети официално. А това няма да им се удаде така лесно. Светлина! А Ранд?“ Тя се завтече към вратата.
— Какво можеш да направиш, майко? — извика зад гърба и Белдеин. — Какво можеш да направиш? — Не беше ясно дали мисли за Ранд, или за себе си.
— Повече, отколкото някои подозират — отвърна Егвийн. — Аз никога не съм държала Клетвения жезъл, Белдеин. — Ахването на Белдеин я догони по коридора.