Паметта на Егвийн продължаваше да си играе с нея на криеница. Знаеше, че никоя жена не може да получи шала и пръстена, без да е произнесла Трите клетви, стиснала здраво Клетвения жезъл, тер-ангреала, обвързващ я да спазва клетвите така, сякаш са врязани в костите й от рождение. Никоя жена не ставаше Айез Седай, без да се е обвързала с тях. Но в същото време знаеше, че по някакъв начин, който сама не можеше да проумее, това просто й се беше разминало.
Тичаше. Обувките й тропаха отчетливо по пода. Сега поне знаеше защо са пусти всички коридори. Всяка Айез Седай, освен може би онези, които бе оставила в склада, всяка Посветена, всяка новачка, дори всички слуги щяха да бъдат събрани в Двора на изменника, според обичая, за да видят как се осъществява волята на Тар Валон.
А Стражниците щяха да са обкръжили в пръстен двора, за да попречат на всеки, който би се опитал да освободи мъжа от опитомяването. Останките от армиите на Гуаир Амалауан се бяха опитали в края на така наречената „Война на Втория Дракон“, малко преди въздигането на Артур Ястребовото крило да създаде други грижи на Тар Валон, а също и последователите на Раолин Прокобник, много години преди това. Дали Ранд имаше следовници, или не, тя не помнеше, но Стражниците помнеха такива неща и пазеха.
Ако Елайда или някоя друга наистина си бе наметнала шарфа на Амирлин. Стражниците като нищо щяха да й попречат да влезе в Двора на изменника. Знаеше, разбира се, че може да си отвори път силом. Трябваше да се направи бързо — иначе Ранд можеше да бъде опитомен, докато тя увива Стражниците с Въздух. Дори и Стражниците обаче щяха да се огънат, ако им хвърлеше мълнии и огън и ако разтърсеше земята под нозете им. „Огън ли?“ — зачуди се тя. Но едва ли, щеше да е добре да прекърши силата на Тар Валон, за да спаси Ранд.
Кривна по една от уличките, които щяха да я отведат в Двора и се заизкачва по стъпала и рампи, които ставаха все по-тесни, колкото по-нависоко се качваше. Накрая отвори една вратичка и се озова на стръмен покрив на кула, покрит с бели плочи. Оттук можеше да вижда над други покриви и покрай други кули широкия открит кладенец на Двора на изменника.
Дворът беше задръстен с хора, с изключение на разчистеното петно в средата. Прозорците, гледащи към двора, бяха изпълнени с хора, хора бяха отрупали терасите и дори покривите, но тя успя да различи самотния мъж, смален от разстоянието, залитащ във веригите си, в центъра на разчистеното петно. Ранд. Обкръжаваха го дванадесет Айез Седай, а още една — Егвийн знаеше, че трябва да е наметната с шарфа със седемте цветни ивици, въпреки че не можеше да го види добре оттук — стоеше пред него. Елайда! Думите, които тя със сигурност изричаше, изплуваха в ума на Егвийн.
— Този мъж, изоставен от Светлината, е докоснал сайдин, мъжката половина на Верния извор. Затова сме сложили ръка над него. Преотвратно този мъж е дръзнал да прелее Единствената сила, знаейки, че сайдин е покварен от Тъмния, покварен зарад гордостта мъжка, покварен зарад греха мъжки. Затова във вериги сме го оковали.
Егвийн насила изтласка останалата част на присъдата от мисълта си. „Тринадесет Айез Седай. Дванадесет сестри и Амирлин, традиционният брой за опитомяване. Същият брой като…“ И от това се насили да се освободи. Нямаше време за нищо друго освен за това, за което беше дошла тук.
Би могла да го вдигне оттам, с помощта на Въздуха. Да го грабне направо от кръга от Айез Седай и да го пренесе при себе си. Но дори да намереше нужната мощ в себе си, дори да не го изпуснеше по средата на полета така, че да се пребие, щеше да бъде бавно и той щеше да е безпомощна мишена за стрелците, а и сиянието на сайдар около нея щеше да издаде мястото й за всяка Айез Седай, която би се огледала. И на мърдраалите също.
— О, Светлина — промълви тя. — Няма друг начин освен да вдигна война вътре в Бялата кула. Каквото и да става, ще го направя. — Събра и сплете Силата, гранче по гранче, нишка по нишка.
„Пътят назад ще се появи само веднъж. Бъди непреклонна.“
Толкова много време бе минало, откакто не го бе чувала, че се сепна, плъзна се по гладките плочи, едва се задържа на ръба на покрива. Земята лежеше на сто крачки под нея. Озърна се през рамо.
Там, на покрива на кулата, килната, за да стои изправена върху скосения покрив, бе изникнала сребърна арка, изпълнена със сияеща светлина. Арката трепереше и се люлееше; нишки от яростно червено и жълто пробягваха през бялото сияние.
„Пътят назад ще се появи само веднъж. Бъди непреклонна.“
Арката се изтъни до прозрачност, после отново се уплътни.
Изпаднала в паника. Егвийн погледна към Двора на изменника. Трябваше да има още време. Трябваше. Имаше нужда само от няколко минути, може би десет, и малко късмет.