В главата й закънтяха гласове, не като онзи безтелесния, неразпознаваем глас, който я подканяше да бъде непреклонна, а някакви женски гласове — почти бе убедена, че ги познава.
— …не може да се задържи много дълго. Ако сега не излезе…
— Дръжте, дръжте, огън да ви гори, като есетри ще ви изкормя всичките!
— …се побърква, майко! Не можем да…
Гласовете преминаха в глухо бръмчене, бръмченето в тишина, но неразпознаваемият глас изрече отново:
С вик на безсилен гняв, на пълна безнадеждност, Егвийн се хвърли към арката, която блесна като разтворена врата на пещ. Почти й се прииска да я пропусне и да скочи в бездната надолу.
Светлината я заскуба нишка по нишка, разкъса нишките на влакънца, нацепи влакънцата на нищо. Всичко се разпадна в светлината. Завинаги.
Глава 23
Впечатана
Светлината я заскуба нишка по нишка, разкъса нишките на влакънца, нацепи влакънцата на нищо. Всичко се разпадна в светлината. Завинаги.
Егвийн пристъпи през сребърната арка и излезе, вледенена и вкочанена от ярост. Искаше й се ледът на яростта да възпре пронизващия спомен. Тялото й помнеше изгарянето, но други спомени я пронизваха и обгаряха още по-дълбоко. Ярост, ледена като смъртта.
— Това ли ми е отредено? — попита тя. — Да го изоставям отново и отново? Да го предавам, да го провалям всеки път наново? Това ли ми е отредено?
Изведнъж осъзна, че нещо не е както трябва. Амирлин бе тук, както Егвийн бе учена, че ще бъде, имаше и по една загърната в шал сестра от всяка Аджа, но всички я гледаха тревожно. Сега край тер-ангреала седяха две Айез Седай и по лицата им течеше пот. Тер-ангреалът бръмчеше и трептеше и подивели цветни жилки разкъсваха бялата светлина сред арките.
Шериам, за миг обгърната от сиянието на сайдар, постави длан върху главата на Егвийн и каза:
— Тя е добре. — Наставничката на новачките изглеждаше облекчена. — Не е пострадала. — Като че ли беше го очаквала.
Напрежението у другите Айез Седай, които се взираха в Егвийн, сякаш спадна. Елайда пое дъх и се забърза към последния потир. Само двете Айез Седай до тер-ангреала не се отпуснаха. Жуженето беше затихнало и светлината затрептя, което показваше, че тер-ангреалът се успокоява, но двете Айез Седай имаха вид на жени, които му се съпротивляват отчаяно, за да го спрат.
— Какво… какво стана? — попита Егвийн.
— Замълчи — отвърна кротко Шериам. — Засега просто замълчи, Добре си — това е главното — и сега трябва да приключим церемонията. — Елайда се върна почти тичешком и връчи последния потир на Амирлин.
Егвийн се поколеба само за миг, преди да коленичи. „Какво се случи?“
Амирлин бавно изпразни потира върху главата на Егвийн.
— Измита си и си пречистена от Егвийн ал-Вийр от Емондово поле. Измита си и си очистена от всички връзки, обвързващи те със света. Идеш при нас измита и пречистена, в сърце и душа. Ти си Егвийн ал-Вийр, Посветената на Бялата кула. — Последната капка капна върху главата на Егвийн. — Сега си впечатана към нас.
Последните думи сякаш имаха някакъв особен смисъл, само между Егвийн и Амирлин. Амирлин подаде потира на друга Айез Седай и извади златен пръстен с формата на змия, захапала опашката си, Егвийн неволно трепна, вдигайки лявата си ръка, и отново, когато Амирлин постави пръстена с Великата змия на средния й пръст. Станеше ли Айез Седай, щеше да го носи на който пръст си избере или изобщо да не го носи, ако се наложеше да скрие коя е, но Посветените го носеха там.
Без да се усмихне, Амирлин я повдигна.
— Добре дошла, дъще — рече тя и я целуна по бузата. Изненадващ трепет обзе Егвийн. Не дете, а „дъще“. Досега винаги я бяха наричали „дете“. Амирлин я целуна и по другата буза. — Добре дошла.
Амирлин отстъпи, огледа я критично и каза на Шериам: — Подсуши я и й дай някакви дрехи, и се погрижи да е добре. Гледай да си сигурна, разбра ли.
— Сигурна съм, майко. — Гласът на Шериам прозвуча изненадано. — Видяхте, че я прерових.
Амирлин изсумтя и погледът й се премести към тер-ангреала.
— Ще разбера на всяка цена какво се обърка тази нощ.
И закрачи сърдито към тер-ангреала. Повечето останали Айез Седай се присъединиха към нея. Тер-ангреалът, който сега се беше превърнал в най-обикновена конструкция от три съединени една с друга сребърни арки.
— Майката се тревожи за теб — каза Шериам, докато отвеждаше Егвийн настрана, където беше приготвена дебела кърпа за косата и н друга, по-голяма, за тялото.