— Има ли някакви причини? — попита Егвийн. „Амирлин не иска нищо да се случи на хрътката й преди да бъде хваната сърната.“
Шериам не отвърна. Само леко се намръщи, изчаквайки Егвийн да се подсуши, след което й подаде бяла дреха, поръбена долу със седем цветни ивици.
Младата жена си нахлузи роклята и я оправи по тялото си. Беше леко разочарована. Вече беше една от Посветените, с пръстена на ръката и цветните ивици на роклята. „Защо не се чувствам по-различно?“
Приближи се Елайда, понесла дрехите й на новачка и обувките, заедно с колана и кесията. И с документите, които й беше дала Верин. В ръцете на Елайда!
Егвийн се удържа да изчака Айез Седай сама да й връчи всичко, вместо да го дръпне от ръцете й.
— Благодаря ви, Айез Седай. — Опита се крадешком да погледне хартиите, Не можеше да прецени дали са разбъркани. Шнурът си беше вързан. „Ами ако е изчела всичко?“ Стисна кесийката под роклята на новачка и напипа странния пръстен, тер-ангреала, вътре. „Добре че поне това си е на място. Светлина небесна, тя можеше да ми го вземе и не знам дали щях да имам нещо против. Щях, разбира се. Струва ми се, че щях.“
Гласът на Елайда отново беше студен като лицето й.
— Не исках да те доведат тази нощ. Не защото се страхувах от това, което стана — никой не можеше да го предвиди. Но заради това, което си. Дива. — Егвийн понечи да възрази, но Елайда продължи, безмилостна като планински ледник: — О, знам, че си се научила да преливаш под наставничеството на Айез Седай, но въпреки това си дива. Дива по дух и по нрав. Имаш голям потенциал, иначе нямаше да оцелееш тази нощ, но потенциалът не променя нищо. Не вярвам, че изобщо някога ще станеш част от Бялата кула, не и по начина, по който сме всички останали, независимо на кой пръст ще носиш пръстена си. За теб щеше да е много по-добре да те научат толкова, колкото е нужно, за да останеш жива, и да те върнат в заспалото ти селце. Много по-добре. — Завъртя се н напусна залата.
„И да не е Черна Аджа — помисли си Егвийн кисело, — е почти толкова зла.“ А на глас промълви на Шериам:
— Можехте да кажете нещо. Можехте да ми помогнете.
— Бих помогнала на някоя новачка, дете — отвърна спокойно Шериам и Егвийн трепна. — Пак я бяха изкарали „дете“. — Опитвам се да защитавам новачките, когато имат нужда от това, защото те не могат да се защитят сами. Но ти сега си Посветена. Време е да се научиш да се защитаваш сама.
Егвийн се вгледа в очите й, мъчейки се да отгатне дали Наставницата бе натъртила последните си думи, или само така й се бе сторило. Шериам бе имала също толкова възможност да изчете списъците с имена, колкото и Елайда, и да реши, че Егвийн се е забъркала с Черната Аджа. „Майчице Светлина, започваш да ставаш мнителна и да подозираш всички, Но по-добре така, отколкото да си мъртва или пленена от онези тринадесет и…“ Тя припряно прекъсна тази нишка на мисълта си. Не я искаше повече в главата си.
— Шериам, какво стана всъщност тази нощ? — попита тя. — И моля не ме лъжете. — Веждите на Шериам подскочиха почти до челото й и тя набързо се поправи: — Шериам Седай, исках да кажа. Простете, Шериам Седай.
— Не забравяй, че все още не си Айез Седай, дете. — Въпреки стоманената твърдост на гласа й, лека усмивка докосна устните на Шериам и моментално изчезна. — И аз не знам какво стана. Освен че се опасявам, че за малко щеше да загинеш.
— Никой не знае какво става с онези, които не се завръщат от тер-ангреала — намеси се присъединилата се към тях Аланна. Зелената сестра бе прочута с буйния си нрав и чувството за хумор, и с това, че можеше да прескача от едното на другото, преди да успееш да мигнеш, но този път в погледа, с който измери Егвийн, пролича нерешителност. — Дете, трябваше да спра всичко при първата възможност, още когато забелязах това… екнене. Но то се върна. Върна се, усилено хилядократно. Десет хиляди пъти по-силно. Тер-ангреалът сякаш се мъчеше да запуши притока от сайдар — или да се саморазтопи на пода. Имаш извинението ми, въпреки че думите нищо не променят. Не и след това, което те сполетя. Наистина го мисля, а според Първата клетва знаеш, че това е истина. За да покажа чувствата си, ще помоля Майката да ми позволи да споделя наказанието ти в кухните. И, да, посещението ти при Шериам също. Ако го бях направила както трябва, животът ти нямаше да е в опасност. Ще изкупя провала си.
Шериам се изсмя възмутено.
— Тя никога не ще позволи такова нещо, Аланна! Сестра в кухните, още по-малко… Това е нечувано! Невъзможно е! Ти си направила каквото си смятала за добре. Вината не е твоя.