— Вината не е ваша, Аланна Седай — каза Егвийн. „Защо Аланна прави това? Освен може би за да ме убеди, че наистина няма нищо общо с онова, което се е объркало. А може би и за да ме държи под око.“ Тъкмо представата за една горда Айез Седай, напъхана до лакти в мазните гърнета три пъти на ден, само за да следи някого, я увери, че оставя въображението си да се развинти. Но също така беше немислимо Аланна да направи това, което казваше, че иска. Във всеки случай Зелената сестра не бе имала никаква възможност да прочете списъците, докато бе поддържала тер-ангреала. „Но ако Нинив е права, на нея не й е било нужно да прочете онези имена, за да иска да ме убие, ако е от Черната Аджа… Престани!“ — Наистина не е по ваша вина.
— Ако го бях направила както трябва — настоя Аланна, — нямаше да се случи. Единственият път, когато съм виждала нещо подобно, беше веднъж преди години, когато се опитахме да използваме един тер-ангреал в същата стая с още един, който изглеждаше свързан с първия. Двата се разтопиха и всяка сестра на сто крачки околовръст получи такова главоболие за една седмица, че не можеше и една искрица да прелее. Какво ти стана, дете?
Егвийн стисна кесийката, докато странно закривеният каменен пръстен не се впечата в дланта й през дебелата тъкан. Топъл ли беше? „Светлина небесна, сама съм го направила!“
— Нищо, Аланна Седай. Айез Седай, вие не сте направили нищо погрешно. Нямате никаква причина да желаете да споделите наказанието ми. Изобщо. Никаква.
— Малко дръзко — отбеляза Шериам, — но вярно. — Аланна само поклати глава.
— Айез Седай — рече замислено Егвийн, — какво означава да си Зелена Аджа?
Очите на Шериам се разшириха развеселени, а Аланна открито се засмя.
— Едва получила пръстена на ръката си — каза Зелената сестра — и вече се мъчи да реши коя Аджа да избере! Първо, трябва да обичаш мъжете. Нямам предвид да си влюбена, а просто да ги обичаш. Не като Сините, на които мъжете просто им допадат, доколкото са им полезни, за да изпълнят мисията си, и доколкото не им се пречкат на пътя. И определено не като Червените, които ги презират до един, сякаш всички мъже, вкупом, са виновни за Разрушението. — Алвиарин, Бялата сестра, която бе дошла с Амирлин и сега стоеше до тях, ги изгледа хладно и им обърна гръб. — Не и като Белите — добави със смях Аланна, — които в целия си живот не оставят никакво място за страсти.
— Не това имах предвид, Аланна Седай. Искам да разбера какво означава да си Зелена сестра. — Не беше сигурна, че Аланна ще я разбере, тъй като самата тя не беше сигурна какво точно иска да научи, но Аланна кимна замислено, сякаш разбрала въпроса й.
— Кафявите търсят познание, Сините се забъркват в каузи и изпълняват задачи, докато Белите обмислят въпроса за истината с неумолима логика. Всички, разбира се, правим по нещо от всичко. Но да си Зелена означава да си в готовност. — В гласа на Аланна се прокрадна нотка на гордост. — По време на Тролокските войни нас често са ни наричали Бойната Аджа. Всички Айез Седай помагали където и колкото могат, но Зелената Аджа единствена била винаги сред войските, почти във всяка битка. Ние е трябвало да се противопоставим на Властелините на ужаса. Бойната Аджа. А сега стоим в готовност, в случай че тролоците отново тръгнат в поход на юг, в готовност за Тармон Гай-дон, Последната битка. Ние ще се сражаваме в нея. Това означава да си Зелена.
— Благодаря ви, Айез Седай — каза Егвийн. „Такава ли бях аз? Или ще бъда? Светлина, как ми се иска да знам дали беше наистина, дали изобщо имаше нещо общо с живота ми тук и сега.“
Амирлин се приближи до тях и трите приклекнаха в почтителни поклони.
— Добре ли си, дъще? — попита тя Егвийн. Очите й пробягаха към крайчето на листата, показващо се изпод старите дрехи, и пак се върнаха на лицето на Егвийн. — Ще разбера аз на всяка цена защо и какво се случи тук тази нощ.
Бузите на Егвийн се изчервиха.
— Добре съм, майко.
За нейна изненада Аланна помоли Амирлин за същото, което им беше казала.
— Никога не съм чувала такова нещо — сопна и се тя. — Корабовладелецът никога не се мърси с юнгите, дори и той да е виновен, че корабът е заседнал в плитчината. — Погледна крадешком Егвийн и очите й се присвиха тревожно. И гневно. — Споделям загрижеността ти. Аланна. Каквото и да е сторило това дете, не го заслужаваше. Много добре. Ако това ще уталожи чувствата ти, можеш да посетиш Шериам. Но гледайте да си остане само между вас двете. Няма да допусна една Айез Седай да стане за посмешище, дори да е само вътре в Кулата.
Егвийн отвори уста да признае всичко н да ги остави да вземат пръстена — „всъщност изобщо не го искам това проклето нещо“, — но Аланна я изпревари.