— А другото, майко?
— Недей да бъдеш глупава, дъще. — Амирлин беше ядосана и думите й изобщо не го скриваха. — Ще станеш за смях още първия ден, като изключим онези, които ще решат, че си се побъркала. И не си въобразявай, че няма да ти се лепне за цял живот. Такива клюки плъзват много лесно. Скоро ще чуеш приказки за чистачката Айез Седай, разказвани от Тийр до Марадон. И това ще се отрази на всяка друга сестра. Не. Ако желаеш да се отървеш от някакво чувство за вина и не можеш да се справиш с това като възрастна жена, много добре. Казах ти, че можеш да посетиш Шериам. Придружи я тази вечер, след като напуснеш залата. Така, в остатъка от нощта, ще можеш да прецениш дали ти е помогнало. А от утре започваш да проучваш какво се обърка тази нощ!
— Да, майко. — Гласът на Аланна беше съвсем равнодушен. Желанието на Егвийн да се изповяда замря. Аланна само за миг бе показала разочарование, че не са й позволили да бъде с Егвийн а кухните. „Тя не желае наказанието повече от всеки друг разумен човек. Искаше само да има повод да бъде с мен. Светлина могъща, тя не би могла съзнателно да е накарала тер-ангреала да подивее. Това съм го направила аз. Възможно ли е да е Черна Аджа?“
Унесена в мисли, Егвийн чу нечие окашляне, после отново, по-грубо. Очите й се съсредоточиха. Амирлин я гледаше, стиснала устни.
— Тъй като, изглежда, дремеш права, дете, съветвам те веднага да си легнеш. За миг очите й прескочиха към скритите хартии в ръцете й. — Утре те чака много работа, както и още много дни занапред. — Очите й се задържаха на лицето на Егвийн продължително, след което тя тръгна преди някоя от трите да успее да се поклони.
Шериам се нахвърли върху Аланна веднага щом Амирлин се отдалечи достатъчно, за да не може да я чуе. Зелената Айез Седай гледаше ядно и я изслуша мълчаливо.
— Ти наистина си се побъркала, Аланна! Глупачка такава, и да знаеш, че наистина си глупачка, ако смяташ, че ще те бия леко само защото сме били приятелки като новачки. Да не би Дракона да те е хванал, че… — Шериам изведнъж се сети, че Егвийн още е тук, и насочи яда си към нея. — Не чу ли, че Амирлинския трон ти нареди да си легнеш, Посветена? Думичка само да кажеш за това, ще те накарам да съжалиш, че не съм те заровила в някоя нива да наториш земята. И искам да ми се явиш в кабинета утре заранта, точно когато удари Първият звън и нито дъх по-късно. А сега, марш!
Егвийн си тръгна. Главата й се въртеше. „Дали изобщо има някоя, на която мога да се доверя? Амирлин? Тя ни отпрати да търсим тринадесет от Черната Аджа, а забрави да ни предупреди, че тринадесетте е точното число, необходимо да преобърне една жена, можеща да прелива, в Сянката въпреки волята й, На кого мога да се доверя?“
Не искаше ла остава сама, не можеше да издържи дори мисълта за това, така че забърза към отделенията на Посветените — още утре и тя щеше да се премести в тях — при Нинив. На нея можеше да довери всичко. На нея и на Елейн.
Нинив седеше в едно кресло, а Елейн бе заровила глава в скута й. Раменете й се тресяха и тя плачеше с онова тихо хлипане, което идва след като не са ти останали повече сили за дълбоки ридания, но чувството все още те пари. Влага блестеше и по бузите на Нинив. Великата змия, проблясваща на ръката й, която галеше косата на Елейн, бе като двойничка на пръстена на ръката на Елейн, вкопчена в полата на Нинив.
Елейн вдигна зачервеното си и подуто от плач лице и забеляза Егвийн.
— Не е възможно да е толкова ужасно, Егвийн! Не е възможно. Проблемът с тер-ангреал, страхът на Егвийн, че някоя Айез Седай може да е прочела документите, които й беше дала Верин, подозренията й към всяка жена в залата, всички тези неща бяха ужасни, но по един груб, безцеремонен начин те бяха затиснали онова, което я беше сполетяло вътре в тер-ангреала. Те бяха дошли отвън, а другото — другото беше вътре в нея. Думите на Елейн издърпаха тази запушалка и онова, което бе вътре в Егвийн, бликна, и сякаш таванът се срина. Ранд неин мъж и бебето й Джоя. Ранд притиснат и молещ тя да го убие. Ранд, окован, за да го опитомят. И преди да се усети, тя падна на колене до Елейн и всичките сълзи, които трябваше да се появят по-рано, бликнаха като буен поток.
— Не можах да му помогна, Нинив — захлипа тя. — Просто го оставих.
Нинив се сепна потресена, но след това прегърна и Егвийн и кротко залюля и двете.
— Тихо сега, тихо — зашепна тя. — Ще мине. Лека-полека, но ще мине, поне мъничко. Един ден ще ги принудим да си платят. Тихо сега.
Глава 24
Търсене и находки
Слънчевата светлина, прозираща през резбованите кепенци, събуди Мат. За малко остана да се поизлежава. Навъси се. Не можеше да измисли никакъв план как да се измъкне от Тар Валон, но не смяташе да се предава. Твърде много спомени все още лежаха потънали в мъгла, но той изобщо не смяташе да се предава.