— Аз вече станах от леглото — отвърна Мат. — И ще се оправя. Трябва да се оправя. Не ми се ще да загубя два сребърника.
Веждите на Хаммар се вдигнаха от изумление.
— Ама ти наистина ли държиш на този облог, момко?
— Парите ми трябват — засмя се Мат.
Смехът му секна, защото като се извърна към една от стойките с бойни тояги, коленете му изведнъж се подкосиха. Бързо се изправи, надявайки се, че ако някой го е видял, си е помислил, че само се е препънал. Забави се до стойката, за да си избере тояга, дебела почти три пръста и с една стъпка по-висока от него самия. „Трябва да спечеля. Отворих си глупавата уста и сега трябва да спечеля. Не мога да си позволя да загубя тези два сребърника. Без пари, върху които да трупам, никога няма да събера парите, които ще ми трябват.“
Обърна се, стиснал тоягата с две ръце. Гавин и Галад вече чакаха на мястото, където бяха тренирали. „Трябва да спечеля.“
— Късмет — промърмори той. — Време е да хвърлим зара. Хаммар го погледна изумен.
— Ти да не говориш Древния език, момко?
Мат отвърна на погледа му, без да каже нищо. Хлад прониза костите му. С усилие накара нозете си да го понесат към площадката за тренировки.
— Запомнихте ли облога? — заяви той високо. — По два сребърника от всеки от вас срещу два мои.
Откъм Посветените се надигна ропот — бяха разбрали какво става. Айез Седай гледаха мълчаливо. С неодобрително мълчание.
Гавин и Галад се разделиха и застанаха от двете му страни, на разстояние, без да вдигат мечовете си.
— Облог няма — каза Гавин. — Няма никакъв облог. В същото време Галад каза:
— Няма да ти взема парите по този начин.
— Аз смятам да взема вашите — заяви Мат.
— Давай! — изрева Хаммар. — Ако на тях не им стиска да покрият залога ти, момко, аз лично ще платя.
— Много добре — рече Гавин. — Щом толкова настояваш… давай!
Галад се поколеба за миг, после изръмжа:
— Давай тогава. Да сложим край на този фарс.
На Мат му трябваше само миг. Щом Галад налетя към него, дланите му се плъзнаха по тоягата и той замахна. Краят на тоягата шибна високия младеж в ребрата и той изпъшка и залитна. Мат се завъртя, мушна тоягата под учебния меч на Гавин и го удари по глезена. Докато Гавин падаше, Мат довърши въртенето, фрасна по китката Галад и изби меча от ръката му. Галад обаче ловко се претърколи и се изправи, стиснал меча в две ръце.
Оставяйки го за момент. Мат се обърна и тоягата му изсвистя и удари Гавин, който тъкмо се изправяше, отстрани по главата с глух тътен. Младежът падна.
Мат смътно забеляза как Айез Седай се затичаха да помогнат на брата на Елейн. „Дано да му няма нищо. Би трябвало да е добре. Аз веднъж се ударих по-силно, като паднах от една ограда.“ Оставаше му да се справи и с Галад, а според позата му — надигнал се на пръсти, с изрядно насочен меч, Галад беше започнал да го взима на сериозно.
И точно в този момент краката на Мат решиха да се разтреперят. „Светлина небесна, не мога да отслабвам точно сега.“ Но вече усещаше как се връща онова мъчително чувство, онзи глад, сякаш от дни не беше хапвал нищо. „Ако го чакам той да ме нападне, ще падна по лице.“ И полетя, по-скоро залитна напред. „Късмет, не ме изоставяй.“
Още с първия удар се увери, че късметът или умението, или каквото там му помагаше досега, все още беше на негова страна. Галад успя да отбие удара, после и другия, и следващия, и още последващия, но лицето му взе да се изопва от напрежение. Ловкият мечоносец, добър почти колкото Стражниците, сега се бореше с всяка частица умение, само за да задържи Мат по-надалече от себе си. Не нападаше; единственото, което можеше да направи, беше да се отбранява. Непрекъснато се измъкваше странично, мъчейки се да не го изтласкат, а Мат го притискаше с тоягата, която се въртеше шеметно в ръцете му. И Галад отстъпи крачка назад, после друга… — дървеният меч беше твърде слаба защита срещу вихрещата се тояга.
Гладът загриза Мат така, сякаш беше глътнал невестулки. Пот потече по очите му и силата му започна да изтича, сякаш отмита от потта. „Още не. Още не мога да падна. Трябва да победя. Сега!“ С рев, той събра последните си сили и се хвърли напред.
Тоягата се развъртя покрай меча на Галад и в бърза последователност удари коляно, китка и ребра и най-накрая го мушна в корема като копие. Галад със стон се преви на две, мъчейки се да не падне. Тоягата в ръцете на Мат трепна, готова да нанесе последен, съкрушителен удар в гърлото. Галад се срина на земята.