— Тийр — рече Нинив замислено. Коленичила сред купчината вещи от изпразнената от нея торба, тя измъкна къс хартия, който преди малко беше изхвърлила настрана. — Списък на товарни кораби по Еринин, с датите, на които потеглят от Тар Валон, и датите, на които се очаква да пристигнат в Тийр.
— Може да е чисто съвпадение — отвърна колебливо Егвийн.
— Вероятно — каза Нинив, сгъна листа и го напъха в ръкава си, а после счупи печата на друга торба.
Когато най-сетне приключиха, претърсили по два пъти вещите във всяка торба и преместили боклука по ъглите на стаята, Егвийн приседна върху една от изпразнените торби, така погълната от находките, че едва забеляза собствения си трепет. Прегърнала колене, огледа малката им колекция, подредена на пода.
— Твърде много е — каза Елейн.
— Доста — съгласи се Нинив.
Бяха намерили втора книга — раздърпан, подвързан с кожа том, озаглавен „Наблюдения от едно гостуване в Тийр“. Под хастара на едно старо наметало в торбата на Чезмал Емри — сигурно бе попаднал там през дупката в скъсания джоб на наметалото — имаше друг списък на търговски кораби. Не съдържаше нищо повече от имената им, но ги имаше и в първия списък, и всички тези кораби бяха отплавали рано на заранта след онази нощ, в която Лиандрин и другите с нея бяха напуснали Тар Валон. Имаше и някакъв набързо нахвърлян план на голяма сграда със само едно помещение, отбелязана бледо с името „Сърцето на Камъка“, както и страница с имената на пет странноприемници, с думата „Тийр“ в началото на списъка, доста зацапан, но все пак четлив. Имаше и…
— От всяка една има по нещо — измърмори Егвийн. — Всяка е оставила по нещо, указващо за пътуване до Тийр. Как са могли да го пропуснат, ако са проверявали? Защо Амирлин нищо не ни каза за това?
— Амирлин си трае — каза с горчивина Нинив. — Хич не я интересува, че ние може да изгорим заради това! — Пое си дъх и кихна от прахоляка, който бяха вдигнали. — Това, което ме тревожи, е, че съзирам тук стръв.
— Стръв ли? — попита Егвийн. Но още щом го изрече, разбра. Нинив кимна.
— Стръв. Клопка. Или може би отвличане. Но клопка или отвличане, повече от ясно е, че никой не би могъл да се хване на него.
— Освен ако изобщо не ги е интересувало дали този, който го намери, ще види клопката, или не. — В гласа на Елейн се прокрадна колебание. — Или може би са смятали да го направят толкова очевидно, че който го намери, веднага да отхвърли Тийр като възможност.
На Егвийн никак не м се искаше да повярва, че Черната Аджа може да са така уверени в себе си. Осъзна, че стиска кесийката си и че палецът й гали усуканата извивка на каменния пръстен вътре.
— Сигурно са искали просто да се подиграят с този, който го открие — рече тя тихо. — Може би са смятали, че този, който го открие, ще хукне презглава след тях, обзет от гняв и гордост. — „Дали са знаели, че тъкмо ние ще го намерим? Така ли си мислят за нас?“
— Огън да ме гори! — изръмжа Нинив. Поразително — Нинив никога не използваше такъв език.
За известно време продължиха да гледат мълчаливо редицата находки.
— Сега какво да правим? — попита най-сетне Елейн.
Егвийн стисна здраво пръстена. Сънуването беше тясно свързано с Прорицателството; бъдещето, както и събития по други места, можеха да се появят в сънищата на една Съновница.
— Може би ще разберем след тази нощ.
Нинив я погледна, смълчана и безизразна, а после избра някаква черна пола, по която като че нямаше толкова много дупки, и започна да прибира находките в нея.
— Засега — рече тя — ще отнесем всичко това в моята стая и ще го скрием. Струва ми се, че тъкмо ще ни стигне време, ако не искаме да закъснеем за кухните.
„Закъсняваме — прецени Егвийн. Колкото повече стискаше странния пръстен в кесийката, толкова по-голямо желание изпитваше. — Вече сме закъснели, но може би няма да закъснеем много.“
Глава 27
Тел-айеран-риод
Стаята, която получи Егвийн — на същата галерия с Нинив и Елейн — почти не се отличаваше от тази на Нинив. Леглото й беше малко по-големичко, а масата й — малко по-малка. Чергата й беше с цветя, а не със спирали. И това бе всичко. След квартирите на новачките й се стори като стая в палат, но когато се събраха и трите късно вечерта, Егвийн съжали, че не си е в галериите на новачките, без никакъв пръстен на ръката и без никакви ивици на роклята. Другите изглеждаха не по-малко нервни от нея.