— Елейн — промълви Нинив.
След няколко мига една от свещите вече хвърляше бледа светлинка. Елейн се спря със свещта в ръка и кремъка и парчето стомана в другата. После се усмихна и всички свещи в стаята отведнъж пламнаха. Тя отиде до умивалника и намери една влажна кърпа, за да изтрие лицето на Егвийн.
— Страшно ли беше? — попита тя загрижено. — Ти дори не помръдна. Не бълнуваше. Не знаехме дали да те събудим, или не.
Егвийн припряно смъкна връвта и каменния пръстен от врата си и ги запокити през стаята.
— Другия път — изпъшка тя — решаваме за колко време и ме събуждате веднага. Събуждате ме дори да се наложи да напъхате главата ми в леген с, вода!
И чак сега се усети, че е решила да има и друг път. „Би ли си напъхала главата в устата на мечка сама за да покажеш, че не те е страх? Би ли го направила два пъти само защото първия път не си загинала?“
Но имаше нещо много по-важно от това да доказва, че не се бои. Боеше се, и го знаеше добре. Но докато Черната Аджа притежаваше тер-ангреалите, проучвани от Корианин Недеал, щеше да се налага да се връща. Сега беше сигурна, че отговорът на въпроса за какво им са нужни, се крие в Тел-айеран-риод. Ако можеше да намери отговори за Черната Аджа там — а може би и други отговори също така, стига и половината от онова, което й бяха разказали за Сънуването, да беше вярно — трябваше да се връща.
— Но не и тази нощ — промълви тя. — Засега стига.
— Какво стана? — попита Нинив. — Кажи какво… сънува?
Егвийн се облегна на леглото и им заразказва. Единственото, което пропусна, бе как Перин говореше на вълка. Пропусна и самия вълк. Чувстваше се малко гузна, че пази тайни от Елейн и Нинив, но това бяха тайни на Перин, не бяха нейни. Останалото им предаде дума по дума, като описа всичко. Когато свърши, усети празнота.
Освен че е бил уморен — каза Елейн — изглеждаше ли нещо пострадал? Егвийн, не мога да повярвам, че би посегнал да те нарани. Просто не мога да го повярвам.
— Ранд — рече сухо Нинив — ще трябва още доста време да се грижи сам за себе си. — Елейн се изчерви; изглеждаше много хубава, когато го правеше. Егвийн осъзна, че Елейн изглежда много хубава винаги — дори когато плаче или чисти съдове в кухните. — Каландор — продължи Нинив. — Сърцето на Камъка. Това беше отбелязано на плана. Мисля, че вече знаем къде е Черната Аджа.
Елейн възвърна спокойствието си.
— Това не отменя възможността да е клопка — заяви тя. — Ако не е отвличане, е клопка.
Нинив се усмихна мрачно.
— Най-добрият начин да хванеш този, който е поставил капан, е да го щракнеш и да го изчакаш да дойде.
— Искаш да кажеш да отидем в Тийр? — попита Егвийн. Нинив кимна.
— Амирлин, както изглежда, ни е пуснала юздите. Забравихте ли, че решаваме сами? Най-малкото знаем, че Черната Аджа е в Тийр, и знаем също така как да ги потърсим там. Докато единственото, което можем да правим тук, е да седим и да затъваме в собствените си подозрения към кого ли не, и да се чудим непрекъснато дали навън не дебне някой Сив. Предпочитам да съм хрътка, а не заек.
Трябва да напиша на мама — каза Елейн и като видя как я погледнаха двете й приятелки, започна да се оправдава: — Веднъж вече изчезнах, без да знае къде съм. Ако го направя пак… Не познавате нрава на майка. Тя е в състояние да изпрати Гарет Брин с цялата войска срещу Тар Валон или след нас.
— Можеш да останеш тук — каза Егвийн.
— Не. Няма да ви оставя да тръгнете самички. А и няма да остана тук и да се чудя непрекъснато дали обучаващата ме сестра не е Мраколюбка и дали няма да ме спипа някой Сив. — Тя се изсмя. — Нито пък ще остана да работя в кухните, докато вие търсите приключения навън. Просто ще трябва да съобщя на майка ми, че съм извън Кулата по заповед на Амирлин, за да не се разгневи, ако чуе разни слухове. Не е необходимо да й казвам къде отиваме, нито защо.
— Я по-добре се откажи — каза Нинив. — Тя най-вероятно ще тръгне след теб, ако разбере за Черната Аджа. Впрочем, не знаеш през колко ръце ще мине писмото ти, преди да стигне до нея, нито колко очи ще го прочетат. Най-добре е да не казваш нищо, което не искаш някой да разбере.
— Там е работата — въздъхна Елейн. — Амирлин не знае, че съм една от вас. Трябва да измисля начин да го изпратя, без тя да може да го види.
— Ще трябва да помисля за това. — Веждите на Нинив се свъсиха. — Може би като тръгнем на път. Можещ да го оставиш в Арингил, надолу по реката, ако успеем да намерим някой, който отива в Кемлин. Може би ще убедим някой, като му покажем един от онези документи, дето ни ги даде Амирлин. И да се надяваме, че ще действат и на капитаните на кораби, освен ако някоя от вас не разполага с повече пари от мен.