Елейн съжалително поклати глава, а Егвийн дори не си направи труда да отвори уста. Всичките пари, които бяха имали, бяха похарчени по пътя от Томанска глава.
— Кога тръгваме? — попита тя. — Тази нощ ли? Нинив се замисли, после поклати глава.
— Ти трябва да поспиш след… — Тя махна към каменния пръстен на пода, — Ще дадем на Амирлин още една възможност да ни потърси. Като свършим със закуската, двете си опаковайте каквото можете да носите, но гледайте да е леко. Помнете, трябва да напуснем Кулата, без никой да забележи. Ако Амирлин не ни потърси до обяд, смятам да сме се качили на някой търговски кораб и да размахам това листче под носа на някой капитан. Това как ви се струва?
— Звучи чудесно — отвърна решително Елейн, а Егвийн каза:
— Тази нощ или утре, колкото по-скоро, толкова по-добре. — Съжали, че не беше толкова категорична като Елейн.
— Тогава най-добре да поспим.
— Нинив — рече плахо Егвийн. — Аз… не искам да оставам сама тази нощ. — Заболя я от това признание.
— Аз също — каза Елейн. — Непрекъснато си мисля за тия Бездушни. Не знам защо, но те ме плашат повече от Черната Аджа.
— Разбирам — промълви бавно Нинив. — Всъщност и на мен не ми се ще да оставам сама. — Тя измери с око леглото, на което лежеше Егвийн. — Струва ми се достатъчно за трите, ако всяка си посвие лактите.
По-късно, докато се въртяха и всяка се мъчеше да се убеди, че не е чак толкова тясно, Нинив изведнъж се разсмя.
— Какво има? — попита я Егвийн. — Не знаех, че имаш гъдел.
— Просто се сетих за един, който с най-голяма радост ще занесе писмото на Елейн. И с огромна радост би напуснал Тар Валон също така. Всъщност направо бих се обзаложила.
Глава 28
Изход
Облечен само с панталони, Мат тъкмо довършваше втората си предиобедна закуска — малко шунка, три ябълки, хляб и масло — когато вратата на стаята му се отвори и на прага цъфнаха Нинив, Егвийн и Елейн, и трите ведро усмихнати. Той понечи да стане за риза, но на инат си седна отново. Можеха поне да почукат. Във всеки случай, беше му приятно да ги види. Поне в началото. — Е, ти наистина изглеждаш по-добре — каза Егвийн.
— Все едно че само си се хранил и си почивал цял месец — добави Елейн.
Нинив опря ръка на челото му. Той се дръпна, но си спомни, че тя правеше същото и у дома. „Но тогава си беше просто Премъдра — помисли си Мат. — Не носеше този пръстен.“
Тя забеляза сепването му и бегло се усмихна.
— На мен ми се струваш съвсем готов да станеш и тръгнеш. Омръзна ли ти вече да те държат в курника? По-рано не можеше да издържиш и два дена подред вкъщи.
Той погледна неохотно последния резен ябълка и го остави на масата. Замалко да започне да облизва сока по пръстите си, но и трите го гледаха. И продължаваха да се усмихват. Усети се, че се мъчи да прецени коя от тях е най-хубавата, но не можа. Да бяха които и да е други, но не и тези — и това, което бяха, щеше да покани една от тях или и трите заедно да тропнат една джига или рил. С Егвийн беше танцувал много пъти у дома, а веднъж дори с Нинив, но сега това му се стори много отдавна.
— Една хубавелка — весел танц. Две хубавелки — беда вкъщи. Три хубавелки — бягай по баирите. — Той се усмихна на Нинив още по-бегло и от нея. — Тате казваше така. Намислили сте нещо, Нинив. Усмихвате ми се като котки, зяпнали чинка, оплетена в трънака, и ми се струва, че чинката съм аз.
Усмивките им трепнаха и се стопиха. Той забеляза ръцете им к се учуди защо ли изглеждат така, сякаш са мили чинии. Щерката-наследница на Андор със сигурност не беше измила и една чиния в живота си, а му беше трудно да си представи Нинив да върши това, макар и да знаеше, че си миеше своите в Емондово поле. Сега и трите носеха пръстени с Великата змия. Това беше новост. И не особено приятна изненада. „Велика Светлина, все някога трябваше да се случи. Не е моя работа и толкова. Не ме интересува. Точка.“
Егвийн поклати глава, но, изглежда, по-скоро на другите жени, отколкото на него.
— Казах ви аз, че трябваше да го помолим направо. Реши ли, той е инат като муле и хитър като котка. Такъв си, Мат. Знаеш го много добре, така че престани да се въсиш.
Той бързо се ухили.
— Кротко, Егвийн — каза Нинив. — Мат, само защото искаме да те помолим за една услуга не означава, че не ни интересува как си. Интересува ни и ти го знаеш, освен ако не си станал още по-голям празноглавец отпреди. Добре ли си? Изглеждаш забележително добре в сравнение с последния път, когато те видях. Наистина сякаш е минал цял месец, а не само два дена.
— Готов съм да пробягам десет мили и да изиграя една джига накрая. — Стомахът му изръмжа, напомняйки му колко много време остава все още до обеда. „Дано не са го забелязали.“ Наистина се чувстваше почти все едно, че беше прекарал цял месец в лежане и ядене. — Каква услуга? — попита Мат подозрително. — Нинив никога не молеше за услуги, доколкото си спомняше. Нинив просто казваше на хората какво да правят и очакваше да види, че е направено.