— Може и така да е, чедо. Може би това е начинът да бъдат намерени. Стига да не се върнат и да не ви заварят здраво оплетени в мрежата им. — Тя въздъхна угрижено. — Ще оставя злато в стаята ти за пътуването. И ще пусна клюка, че съм ви пратила в някоя ферма да копаете зеле. Елейн ще дойде с вас, нали?
Нинив така се сепна, че погледна рязко Амирлин, след което бързо сведе очи към ръцете си. Кокалчетата на пръстите й побеляха от стискането на дръжката на шиша.
— Ти, стара коварна… Защо бяха нужни тези преструвки, щом си знаела? Хитрите ти заговори ни заплетоха почти колкото тези на Черната Аджа. Защо? — Лицето на Амирлин се изопна и тя довърши с по-почтителни думи, но със същия тон: — Ако мога да ви попитам, майко.
Амирлин изсумтя.
— Връщането на Мургейз в правия път, независимо дали иска да върви по него, или не, ще е достатъчно трудно дори и да не разбере, че съм изпратила щерка й в открито море в пробита лодка. Така поне ще мога да заявя, че не е моя работа. За Елейн сигурно ще е малко тежичко, когато накрая й се наложи да се изправи пред майка си, но така разполагам с три хрътки, не с две. Казах ти, че бих предпочела да имам сто, ако можех. — Тя намести шарфа на раменете си. — Това продължи много дълго. Ако стоя толкова близо до теб, може да се забележи. Имаш ли да ми казваш нещо друго? Или да ме питаш? Направи го бързо, дъще.
— Какво е Каландор, майко? — попита Нинив.
Този път беше ред на Амирлин да се забрави и тя почти се извърна към Нинив, но се сепна и отново обърна гръб.
— Не може да им се позволи да го вземат. — Шепотът й беше едва доловим. — Не е възможно да го вземат, но… — Пое си дълбоко дъх и заизрича думите достатъчно отчетливо, за да ги схване Нинив. — Не повече от дузина жени в Кулата знаят какво е Каландор, и може би още толкова навън. Върховните лордове на Тийр знаят, но никога не говорят за това, освен на поредния Лорд на земята, когато го издигат в своя кръг. Мечът недосегаем е ша-ангреал, дъще. Само два по-мощни от него са били създавани някога, и слава на Светлината, никога не са били използвани. С Каландор в ръцете си, дете, можеш да сринеш цял град само с един удар. Ако умрете, запазвайки го да не попадне в ръцете на Черната Аджа — ти, Егвийн и Елейн, и трите — ще сте направили огромна услуга на света, при това на твърде ниска цена.
— Как биха могли да го вземат? — попита Нинив. — Мислех, че само Преродения Дракон може да докосне Каландор.
Амирлин я изгледа накриво с толкова рязък поглед, че можеше да среже с него печените мръвки на шиша.
— Може и нещо друго да целят. Тук откраднаха тер-ангреали. Камъкът на Тийр пази почти толкова тер-ангреали, колкото и Кулата.
— Мислех, че Върховните лордове мразят всичко, което е свързано с Единствената сила — прошепна невярваща Нинив.
— О, мразят, и още как, дете мое. Не само че мразят, но и се боят. Когато намерят тайренско момиче, можещо да прелива, натоварват я на някой кораб за Тар Валон още на същия ден, без да я оставят дори сбогом да си каже с близките. — Мърморещият глас на Амирлин беше изпълнен с горчиви спомени. — Въпреки това пазят едни от най-ценните средоточия на Силата, които светът е виждал, в драгоценния си Камък. Убедена съм, че тъкмо заради това са събрали толкова много тер-ангреали — и всъщност какво ли още не, свързано със Силата — през годините, като че ли по този начин могат да смалят значимостта на това, от което не могат да се отърват, нещото, което им напомня за собствената им орис всеки път, щом влязат в Сърцето на камъка. Крепостта им, която е прекършвала мощта на сто армии, ще падне — това е едно от знаменията за Прераждането на Дракона. Не единственото знамение — само едно от тях. Колко ли гризе това горделивите им сърца? Тяхното поражение дори няма да бъде единственият велик знак за световната промяна. Те дори не са в състояние да го пренебрегнат, отстранявайки го от Сърцето. Тъкмо там Лордовете на земята биват издигани в ранг на Върховни лордове и там са длъжни да изпълняват така наречения „Ритуал на пазенето“ четири пъти в годината, като твърдят, че пазят целия свят от Дракона, пазейки Каландор. Сигурно това гризе душите им като стомах, пълен с живи сребрушки, и така им се пада. — Тя тръсна глава, усетила се, че е изговорила повече, отколкото е смятала. — Това ли е всичко, чедо?
— Да, майко — отвърна Нинив. „О, майчице Светлина! Изглежда, всеки път се стига отново до Ранд, нали? Всичко непрекъснато се свежда до това Прераждане на Дракона.“ Все още й струваше голямо усилие да мисли за него по този начин. — Това е всичко.
Амирлин отново оправи шарфа си и изгледа намръщено трескавата шетня, царяща из кухнята.