— О, знам това, Айез Седай. Наистина. — След като тя излезе, Мат погледна намръщен към вратата Чудеше се дали му е повярвала дори на едно нещо.
Беше по-скоро привечер, отколкото късен следобед, когато излезе от стаята си, надявайки се, че е за последно. Небето аленееше и залязващото слънце шареше облаците на запад с пурпур. След като си навлече наметалото и провеси на рамо голямата кожена торба, която бе намерил в един от предишните си набези, натъпкана с хляба, сиренето и плодовете, Мат се погледна в огледалото и установи, че не може да скрие какво е намислил. Така че завърза останалите си дрехи в одеялото от леглото и преметна вързопа през рамо. Взе и тоягата. Нищо не остави. Джобовете на палтото му съдържаха по-малките му вещи, а най-важните неща прибра в кесията на колана: документа на Амирлинския трон, писмото на Елейн и кожените чашки със заровете.
На излизане от Кулата срещна няколко Айез Седай. Забелязаха го, разбира се, но повечето само вдигаха вежди и никоя не го заговори. Едната беше Аная. Тя му се усмихна насмешливо и поклати печално глава. Той й отвърна със свиване на рамене и най-гузната усмивка, която успя да докара, и тя го отмина мълчаливо, без да спира да клати глава. Стражите пред портата на Кулата само го изгледаха.
Едва след като пресече големия площад и навлезе в улиците на града, Мат почувства прилив на облекчение. И триумф. „Като не можеш да скриеш това, което си решил да правиш, направи така, че всички да те мислят за глупак. Айез Седай сега ще чакат стражите да ме върнат. Като не се върна до заранта, ще почнат да ме търсят. Отначало по-кротко, защото ще мислят, че съм се скрил някъде из града. Докато разберат, че не е така, вашият заек ще е много далече от хрътките, надолу по реката.“
С леко сърце — не беше се чувствал така от сума време — Мат си затананика „Пак прекосихме границата“ и се запъти към кея, откъдето трябваше да отплават корабите за Тийр и за всички села надолу по двата бряга на Еринин. Чак дотам, разбира се, не смяташе да стига. Арингил, където щеше да слезе на сушата и да поеме пътя си за Кемлин, се намираше по средата на пътя до Тийр.
„Ще ти го занеса проклетото писмо. Леле, как се нервира! Мислеше, че ще се съглася, аз пък — не. Ще го занеса проклетото, та ако ще да пукна.“
Здрач започна да покрива Тар Валон, но все още имаше достатъчно светлина, очертаваща фантастичните здания и кули, свързани с високи мостове. Хора все още изпълваха улиците — облеклата им бяха толкова различни, че според Мат тук бяха представени всички народи по света. По главните улици двойки фенерджии опъваха стълбите си, за да запалят фенерите на високите пилони. Но в онази част на Тар Валон, към която се бе устремил той, единственото осветление беше това, което струеше от прозорците.
Огромните здания и кули на Тар Валон бяха построени от огиерите, а новите участъци бяха дело на човешки ръце. „Нови“ в някои случаи означаваше отпреди две хиляди години. По протежение на Южния пристан човешки ръце се бяха стремили да наподобят, макар и не да копират, фантастичните прищевки на огиерския труд. Хановете, в които отсядаха корабни екипажи, приличаха на каменни палати. Статуи в ниши и куполи, изкусно украсени корнизи и сложни фризове красяха бакалските магазини и къщите на едри търговци. И тук също така мостове се виеха в дъги над улиците, но улиците бяха покрити с обли камъни, а не с огромни блокове, и много от мостовете бяха дървени, а не каменни.
Тъмните улици тук гъмжаха от живот повече от всякъде другаде из Тар Валон, Продавачи, слезли от речните си съдове, и купувачи на това, което съдовете им караха, хора, които пътуваха по Еринин и хора, които работеха тук, всички те изпълваха кръчмите и хановете, съпроводени от всички онези, които се стремяха да приберат парите, които те носеха със себе си, било по честен начин, било по нечестен. Дрезгава музика на битерни и флейти, на лютни и ксилофони изпълваше улиците. В първия хан, в който Мат влезе, се въртяха три игри на зарове: мъжете се бяха струпали край стените на общото помещение и с крясъци посрещаха печалбите и загубите си.
Той смяташе да поиграе на комар само час-два, докато намери някой кораб — само колкото да добави още няколко монети в кесията си, — но започна да печели. Доколкото си спомняше, винаги беше печелил повече, отколкото губил, а имаше случаи с Хюрин, както и в Шиенар, когато печелеше при шест или осем последователни хвърляния, Тази нощ печелеше при всяко хвърляне. При всяко.