— Разбойници — промърмори Мат. — Помислих си за улични разбойници.
— Никакви разбойници и главорези няма в Тар Валон, момко. Когато стражите хванат някой разбойник — не че много се опитват да играят тази игра тук; мълвата плъзва бързо — но когато се случи, откарват го в Кулата и какво му правят там Айез Седай не знам, но на другия ден нещастникът напуска Тар Валон опулен като посрамена девойка. Доколкото знам, с жените, хванати в кражба, били още по-сурови. Не, единственият начин да ти оберат парите тук е ако някой ти пробута излъскан месинг вместо злато или да те изиграе с подправени зарове. Тук разбойници няма.
Мат се завъртя на пети и закрачи край Том към доковете.
— Качваме се на първия отплаващ кораб, какъвто и да е той. На първия, Том.
Тоягата на Том почукваше припряно по камъните.
— По-бавно, момче. Какво си се разбързал? Кораби колкото щеш, тръгват денем и нощем, По-бавно. Разбойници няма.
— На първия проклет кораб. Том! Ако ще да потъва, взимаме го! „Ако не са били разбойници, какво са били тогава? Разбойници трябва да бяха. Какво друго?“
Глава 32
Първият кораб
Южният пристан, огромен изкуствен басейн, построен от огиерите, беше просторен и кръгъл, обкръжен от високи стени от същия бял камък със сребърни жилки като останалата част на Тар Валон. Дълъг кей, в по-голямата си част покрит, го обикаляше отвсякъде освен при отворените широки железни врати на шлюзовете, осигуряващи достъпа до реката. Край кея стояха подредени съдове с всякакви размери, повечето привързани откъм кърмата, и въпреки нощния час по кея сновяха докери в груби платнени ризи без ръкави, които товареха и разтоварваха бали и сандъци и кошове и бурета с въжета и пръти или просто на гръб. Фенери, окачени по гредите на покрива, осветяваха кея и светлината им опасваше тъмната вода на пристанището. Малки открити лодки щъкаха насам-натам в мрака и фенерите по мачтите им ги правеха да приличат на светулки, прехвърчащи из пристанището. Бяха малки обаче само в сравнение с корабите — някои от тях имаха до шест чифта весла.
Докато Мат водеше мърморещия Том под арка от излъскан червен мрамор и надолу по широките стъпала на кея, моряците на един тримачтов кораб наблизо развързваха въжетата. Корабът се стори на Мат по-голям от околните, между петнадесет и двадесет разтега от острия нос до квадратната кърма, с плоска, оградена с парапет палуба почти на височината на кея. Но най-важното бе, че тръгваше. „Първият кораб, който отплава.“
Един сивокос мъж се приближи по кея; трите конопени върви, пришити на ръкавите на черното му палто, показваха, че е пристанищен началник. Широките му рамене подсказваха, че може би е започнал като обикновен докер и е теглел конопени въжета, вместо да ги носи по дрехите си. Той хвърли небрежен поглед към Мат и изведнъж се закова на място, а на загрубялото му лице се изписа изненада.
— Вързопите ти подсказват какво си намислил, момко, но по-добре се откажи. Сестрата ми показа рисунка на лицето ти. На никакъв кораб няма да се качиш в Южния пристан, момко. Връщай се веднага по тия стъпала преди да съм накарал някой от хората ми да те варди.
— Какво става, в името на Светлината? — измърмори Том.
— А, нещата се промениха — отвърна Мат решително. Моряците на кораба вече отвързваха последното въже; сгънатите триъгълни платна все още стояха на дебели вързопи по мачтите, но мъжете вече приготвяха греблата. Той измъкна бележката на Амирлин от кесията си и я поднесе под носа на началника. — Както виждаш, пратен съм по работа от Кулата, по заповед лично на Амирлинския трон. И трябва да тръгна точно с ей онзи кораб.
Пристанищният началник прочете думите и ги препречете.
— Такова чудо в живота си не съм срещал. Защо Кулата ще казва, че не можеш да заминеш, а после ще ти дава… това?
— Питай Амирлин ако искаш — отвърна Мат с отегчен глас, подсказващ, че не вярва да има на света толкова голям глупак, че да го направи. — Но тя ще ми съдере кожата, а и твоята, ако не замина с този кораб.
— Няма да успееш — промълви началникът, но веднага сви шепи около устата си. — Ей, има да се качват на „Сивата чайка“! Спри! Светлината да ви изгори, спри!
Голият до кръста човек на руля погледна назад, после заговори нещо на високия си спътник в тъмно палто с бухнали ръкави. Високият изобщо не вдигна очи от моряците, които спускаха веслата във водата.
— Ще успея — сряза го Мат. — Казах „първият кораб“, и първият ще бъде! — Давай, Том!
Без да чака да види дали веселчунът го следва, той се затича по кея, заобикаляйки мъже и натоварени колички. Греблата загребаха надълбоко и зевът между кърмата на „Сивата чайка“ и кея започна да нараства. Мат вдигна тоягата си, метна я към кораба като копие, направи още една крачка и скочи с всичка сила.