Но продължаваше да подпитва, макар да се мъчете да го скрие, и бръщолевеше, мъчейки се да изкопчи нещо. Мат слушаше и отвръщаше на въпросите със сумтене, свиване на рамене и по някоя едносрична дума, а Том беше по-мълчалив и от него и не преставаше да клати глава.
Малия пътувал но реката през целия си живот, макар да мечтаел да плава по море. Рядко споменаваше за някоя страна, освен за Тийр, без презрение. Андор бе единственото изключение и похвалите му бяха пълни със завист, която не можеше да скрие.
— Добри коне имате в Андор, чувам. Не били лоши. Не толкоз добри като тайренската порода, но си ги бивало. Правите добра стомана и железни неща, бронз и мед — търгувам с тях често, макар че им искате много скъпо — но пък нали си имате онези мини в Мъгливите планини. И златни мини също. Ние в Тийр трябва да си печелим златото.
Майен заслужи най-дълбокото му презрение:
— По-малка държавица дори от Муранди. Само един голям град и няколко левги земя. Подбиват цената на зехтина от хубавите тайренски маслини само защото знаят как да намерят пасажите с маслодайна риба. Изобщо не заслужават правото да бъдат държава.
Иллиан мразеше.
— Един ден ще плячкосаме целия Иллиан, ще им сринем всеки град и село и ще посипем мръсната им земя със сол. — Брадата на Малия направо щръкна от гняв за това колко мръсна била земята на Иллиан. — Маслините им даже са гнили! Един ден ще отведем във вериги и последната иллианска свиня! Така казва Върховният лорд Самон.
Мат се зачуди какво ли смята този човек, че ще прави Тийр с толкова хора, ако този замисъл наистина се изпълни. Иллианците със сигурност ще трябва да бъдат хранени, а как ще работят оковани във вериги? Това му се стори пълна безсмислица, но очите на Малия блестяха, докато го говореше.
Само глупците се оставяли да бъдат управлявани от крал или кралица, от един мъж или една жена.
— С изключение на кралица Мургейз — добави той припряно. — Тя била чудесна жена, както съм чувал. Красива, така разправят.
Всички други народи били глупци, които се кланяли на един глупак. Виж, Върховните лордове управлявали Тийр заедно, взимали решения в пълно съгласие, и така трябвало. Върховните лордове знаели кое е правилно, кое е добро и кое е истина. Особено Върховният лорд Самон, Никой не може да сбърка, щом се подчинява на Върховните лордове. И особено на Върховния лорд Самон.
Но повече от кралете и кралиците, повече дори от иллианците, Малия мразеше нещо, което се опита да премълчи, въпреки че така се раздърдори, че изтърва повече, отколкото имаше намерение.
Те сигурно били пътували много, щом служели на толкова велика кралица като Мургейз. Сигурно били видели много земи. Той самият мечтаел за морето, защото тогава щял да види земи, за които само бил чувал, защото тогава щял да може да види есадата на прословутите маслодайни риби на майенците и да може да надлъже Морския народ и мръсните иллианци. Пък и морето било далече от Тар Валон. Това те сигурно го разбирали, колкото и да били принудени да пътуват през странни краища и народи.
— Никога не съм обичал да приставам тук, където човек не знае кога и кой може да използва Силата. — Последната дума почти я изплю. Но понеже се подчинявал на Върховния лорд Самон… — Душата ми да изгори, само като я погледна тази Бяла кула, все едно че дървесни червеи ровят из корема ми, като знам какво са намислили.
Върховният лорд Самон казвал, че Айез Седай искали да властват над целия свят. Твърдял, че те се канели да унищожат всички държави, да стъпят на гърлото на всеки човек. Самон казвал, че Тийр не може повече да държи Силата извън земите си и да вярва, че това е достатъчно. Самон твърдял, че денят за велика слава на Тийр настъпвал, но между Тийр и славата стоял Тар Валон.
— Нямат никаква надежда. Рано или късно ще трябва да бъдат изловени и избити, до последната Айез Седай. Върховният лорд Самон казва, че другите могат да бъдат пощадени — младите, новачките и Посветените — ако бъдат докарани в Камъка, но всички останали трябва да бъдат изкоренени. Така казва Върховният лорд Самон. Бялата кула трябва да бъде унищожена.
За миг Малия остана като замръзнал посред каютата, с ръце, пълни с дрехи, книги и рула карти, бледосините му очи се взираха в нищото, докато Бялата кула се срутваше в руини. После се сепна, усетил се какво е наговорил. Острата му брада се поклати неуверено.
— Така… така казва той. Аз… аз лично мисля, че може би отива твърде далече. Върховният лорд Самон… Той така говори, че човек чак се отнася. Но щом Кемлин може да сключва съюзи с Кулата, какво пък, Тийр защо да не може? — Той потръпна. — Аз така викам.
— Както кажеш — отвърна Мат и усети как нещо палаво забълбука в него. — Мисля, че идеята ви е добра, капитане. Но не се спирайте само с няколко Посветени. Поканете и една-две дузини Айез Седай също да дойдат в Тийр. Я си представи как ще изглежда Тийрският камък с две дузини Айез Седай в него.