Перин се загледа нагоре със зяпнала уста. „Той успя.“ Очите му запариха и той се изкашля и отри нос с опакото на ръката си. „Остава да се разплача като момиченце.“ Огледа се да види дали някой не ги е забелязал и от това всичко бързо се промени.
Стоеше на някаква височина със сенчести, неразличими падини и възвишения наоколо. Сякаш изчезваха твърде скоро в далечината. Под него стоеше Ранд. Ранд и разпокъсан обръч от мърдраали и мъже и жени, чиито погледи пронизваха пространството. Кучета виеха някъде далече и Перин разбра, че са по дирите на нещо. Воня на мърдраал и силна миризма на изгоряла сяра изпълваха въздуха. Перин настръхна.
Кръгът от мърдраали и човеци започна да се стеснява около Ранд, всички пристъпваха като в сън. А Ранд започна да ги избива. Огнени топки излетяха от ръцете му и погълнаха двама. Мълния блесна отгоре и овъгли други. Снопове светлина като нажежена до бяло стомана префучаха от свитите му юмруци към трети. А оцелелите продължаваха да пристъпват бавно, все по-близо, сякаш не забелязваха какво става около тях. Падаха и загиваха, докато не остана нито един. Ранд се срути на колене, задъхан. Перин не разбра дали се смее, или плаче — приличаше и на двете.
Откъм височините се появиха нови силуети, на други мърдраали и други човеци и всички тръгнаха към Ранд.
Перин сви шепи около устата си:
— Ранд! Ей, Ранд! Още идат!
Ранд вдигна очи към него и се озъби. Лицето му бе плувнало в пот.
Ранд, те…
— Да те изгори дано! — изрева Ранд.
Светлина опари очите на Перин и болката опърли всичко.
Изстена и се сви на кълбо върху тесния нар. Светлината продължаваше да го пари зад клепачите. Гърдите, го боляха. Той вдигна ръка да ги опипа и трепна, докоснал прогорено под ризата си — петно не по-голямо от сребърен петак.
Малко по малко насили вкочанените си мускули да се отпуснат и изпъна крака. „Моарейн. Този път трябва да кажа на Моарейн. Само да изчакам болката да заглъхне.“
Но с отшумяващата болка го обзе изтощение. Смътно си помисли, че трябва да стане, но сънят отново го придърпа.
Когато отново отвори очи, остана излегнат, забил поглед в гредите на тавана. Светлината, проникваща през долния и горен процеп на вратата му, подсказа, че е настъпило утрото. Той пипна гърдите си, за да се увери, че си е въобразил, че си е въобразил всичко толкова добре, че чак усеща парене.
Пръстите му напипаха обгореното. „Значи не съм си го въобразил.“ Имаше смътни спомени за няколко други сънища, разтапящи се, още щом се сетеше за тях. Обикновени сънища. Дори се чувстваше почти така, сякаш беше прекарал нощта добре. „И бих прекарал още една нощ, още сега.“ Но това означаваше, че ще заспи. „Стига да няма вълци наоколо.“
Спомни си, че се беше замислил в онова кратко пробуждане след съня със Скокливец и след миг размисъл бе решил, че сънят е добър.
Почука на пет врати и го изругаха на два пъти — пътниците от две от каютите бяха излезли на палубата, — докато намери Моарейн, Тя беше напълно облечена, седеше на един от наровете, кръстосала крака, и четеше от бележника си под светлината на фенера. Някъде откъм началото, забеляза той — бележки, които сигурно си бе записала още преди да пристигне в Емондово поле. Вещите на Лан лежаха подредени на другото легло.
— Имах сън — каза й той и продължи да й разказва. Всичко. Дори вдигна ризата си да й покаже кръгчето на гърдите си — червено, с вълнисти червени линии, излизащи от него. Досега беше премълчавал някои неща пред нея и подозираше, че отново ще го направи, но това можеше да се окаже твърде важно, за да го премълчи. Нитчето е най-дребната част от ножиците и най-лесно за правене, но без него ножиците не режат. Когато свърши, зачака мълчаливо.
През цялото време тя го беше гледала безизразно, но тъмните и очи претегляха всяка дума, излизаща от устата му, оглеждаха как устните му я оформят, преценяваха я, вдигаха я на светло да я видят по-добре. Сега седеше също така спокойно, но това, което погледът й преценяваше, беше самият той, него претегляше тя и него повдигаше на светло.
— Е, важно ли е? — попита той настойчиво. — Смятам, че беше един от онези вълчи сънища, за които ми каза — сигурен съм; не може да е друго! — но то не прави нещата, които видях, истински. Само че ти каза, че някои от Отстъпниците са на свобода, и спомена за Ланфеар, и… Кажи, важно ли е, или напразно стоя тук като последен глупак?